L o r e m i p s u m d o l o r s i t a m e t l o r e m i p s u m d o l o r s i t a m e t l o r e m i p s u m d o l o r s i t a m e t l o r e m i p s u m d o l o r s i t a m e t
Стандарт ИНФОРМАЦИОННА АГЕНЦИЯ
standartnews.com
понеделник, 01 декември 2008
ИСКАТ ОЩЕ 4 МЕСЕЦА РАЗСЛЕДВАНЕ ЗА СЕСТРИ БЕЛНЕЙСКИ БИЛ ГЕЙТС ПРИБИРА 191 ЛВ. ОТ БЪЛГАРИН 4 БОНА ГЛОБА НА ПОЛКОВНИК ЗА СЕКСТОРМОЗ “БОНИ М" НИ ДАВАТ РАМО В БОРБАТА СРЕЩУ СПИН
L o r e m i p s u m d o l o r s i t a m e t l o r e m i p s u m d o l o r s i t a m e t l o r e m i p s u m d o l o r s i t a m e t l o r e m i p s u m d o l o r s i t a m e t

Не се страхувам от подслушване, заможни люде имат по-добра техника от спецслужбитеНегативизмът може да роди политически чудовищаБанките са стабилни, поздравявам кабинета за мерките, но кризата може да засегне туризма и строителите, казва президентът Георги Първанов

 
неделя, 12 октомври 2008

Славка Бозукова

- Г-н Президент, скандалът около родното ФБР ескалира всяка минута. Депутати от всички групи все по-категорично настояват за засилване на контрола върху службата. Какво е Вашето мнение?

- Приветствам идеята за засилен парламентарен контрол. Преди да се вземе решението за създаване на специална подкомисия, казах - нека има парламентарен контрол, но той да бъде контрол върху правилата, по които работи службата. Продължавам да смятам, че бъркането в информационната банка от всеки депутат министър или човек от властта крие много рискове. Крие заплахата да се провали мисията на тази служба.
- Президентът страхува ли се от подслушване?
- Нямам опасения, че може да ме подслушва някоя служба. Но знам, че днес има и бизнесмени, и други заможни люде, които лесно могат да се снабдят с техника, дори по-добра от тази на нашите специални служби.
- Парламентът непрекъснато променя наказателните закони. Не трябва ли да бъде приета цялостна стратегия за сигурността на държавата?
- Трябваше! Тя трябваше да предшества приемането и на законите, и на другите нормативни актове. Защото концепцията или стратегията, както щете я наречете, в нейния обновен вид, в съответствие с новите предизвикателства, трябваше да бъде основата, на която да се надграждат отделните законодателни актове. А сега ще трябва да приспособяваме стратегията, която има готов начален вариант, към вече приетите закони. Това е нелогично.
- Темата за сигурността се изразява и в сигурността на финансовата система. Световна ипотечна и финансова криза удари освен Щатите и Европа. Съседите ни вече дават сигнали, че са засегнати. А у нас има странна тишина. Каква е прогнозата ви? Оптимист ли сте?
- Заложихте във въпроса ключовия момент в разбирането на ситуацията. Основният проблем е постигането на повече стабилност и сигурност. Акцентирам върху това.

Когато го казах в своята програмна реч в началото на 2002 г., дори не подозирах, че ще изпаднем в ситуация, когато темата за сигурността в широкия смисъл на думата - за финансовата, икономическата и политическата сигурност, ще бъде толкова важна.

Оттук нататък - много позитивни неща, които са се случили в България, са поставени на карта, ако не успеем да съхраним тази стабилност. В частност, не можем да не бъдем притеснени от развоя на финансовата криза в световен мащаб. Ние сме част от едно международно икономическо, финансово пространство. Но вярвам на експертите че към момента няма основания за притеснение по отношение стабилността на нашата финансова система и на гаранциите за депозитите на гражданите. Стабилна е банковата ни система достатъчно защитена от всичко онова, което беше направено далеч преди самата криза да започне да се разраства. Друг е въпросът, че имам своите опасения за непрекия ефект, който вероятно ще има върху отделни сектори. И тъкмо заради това гледам с респект на онова, което направи министър-председателят и неговият екип, обявявайки пакет от мерки, давайки една честна, обективна, обоснована и отговорна оценка, на която аз вярвам и зад която заставам.
- Действително част от секторите в България ще бъдат ударени. Вече се вижда затягане на ипотечните заеми, от което ще пострадат строителните фирми. Вашият икономически екип навярно Ви е дал вече прогнозите си. Кои браншове са най-застрашени?
- Строителството, туризмът - това са сектори, които, без съмнение, ще бъдат засегнати.
Но не искам да драматизирам проблема
Всичко казано от държавния глава или друг представител на управлението, може допълнително да катализира негативния ефект. За мен е важно с това, което правителството се опитва да направи, което трябва да представи в парламента като план за действие, да смекчим максимално удара, в това число върху тези сектори.
- Но пък Вие като държавен глава бихте могли да коментирате как тази криза би трябвало да промени цялостната концепция на кабинета за изразходване на бюджетния излишък. Досега ставаше въпрос да се заделят пари предимно за пътища и социални дейности. Нужно ли е правителството да се фокусира върху други места, в които да налива финанси?
- Прозвуча една постановка, която според мен показва осъзнаването на проблема от страна на правителството - за една подчертана сдържаност в разходването на средства от излишъка. И дори за залагането на по-голям излишък в следващия бюджет. И аз го приветствам. Но не бива да отидем и в другата крайност. Опасявам се, че сега някои от управляващите могат да се уплашат, да застанат в ъгъла в една такава позиционна война и да не се разходват никакви средства.
Както виждаме, вече има сигнали, че в сектора "Пътища" нещата са, ако не блокирани, то силно затормозени от тежките оценки, които получихме от европейските ни партньори. Строг контрол, прозрачност, но в никакъв случай не стопиране на процес. Защото трябва да се развиваме като държава.
- В дебатите по отношение на бюджетния излишък ясно пролича, че наближават избори. Каква е Вашата прогноза за управляващата коалиция след вота за парламент догодина?
- Не бих искал да се наемам с конкретна прогноза - да посочвам субектите, които биха могли да участват в бъдещото управление. Ще го кажа така, както го казах и преди предишните избори - очевидно е, че сме обречени на коалиционно управление. И това произтича не само от това, което казват всички социолози, че по-вероятното е да няма партия, спечелила над 120 гласа
Просто важността, характерът на задачите, които ще трябва да решава и следващото управление, предполага много по-широка подкрепа от това да се закрепи мнозинството на 121 гласа. Ще има непопулярни мерки. Със сигурност  инерционният ефект от кризата, когато и тя да спре, ще се отрази и в бъдеще. Ще имаме своите нелеки плащания към Европейския съюз. Ще стои проблемът с това как вътре усвояваме фондовете, как се справяме с конкретните социални проблеми. Това не е по силите на една партия.

Аз не виждам партия, която в момента да стои толкова мощно като програма за управление, управленски екип, обществена подкрепа и воля за промени. Очевидно трябва да се правят компромиси, да се върви към коалиция.

Надявам се тази коалиция обаче да бъде действена, работеща и да не се блокира от взаимни противоречия.
- Това означава ли, че следващата коалиция трябва да е, примерно, на националното спасение, за да е ясно, че ще защитава националните цели за излизане от кризата, която тогава ще е в разгара си?
- Не, аз не искам да използваме думата криза, защото, слава Богу, нямаме основание към момента да говорим за такава. И се надявам да няма. Не бих използвал и много претенциозни понятия, за да характеризирам бъдещото управление, бъдещата коалиция.
Но без съмнение нейните задачи ще бъдат достатъчно отговорни, така че си струва отсега да се помисли за програмата, да се дебатира върху управлението. Не мога да приема, нито да асимилирам логиката на опозицията, която казва: "Ние няма да ви учим, ние няма да лансираме сега своите идеи". Кога, ако не сега, тези идеи трябва да бъдат предмет на дебат.

Няма да крия, омерзен съм от задълбочаването на личностния характер на
нападките.

Това е опасно по две причини. Първо, защото то създава крайно непримирими отношения между лидерите и между ръководствата на съответните партии, а с такива отношения коалиции не могат да се правят. Дори става невъзможно отношението управляващи - опозиция. Второ, това е нова стъпка към окончателното дискредитиране на партиите, от което никой не е заинтересуван. Ние трябва да реабилитираме партиите и политиката. Това става с дебат по самата политика, по управлението, по конкретни въпроси, а не с дребни закачки.
- Тъй като току-що цитирахте думите на Бойко Борисов, че не иска да учи никого в този момент, ще Ви попитам: Вие също влязохте в словесна престрелка с него, обявихте, че се е провалил като кмет. Доскоро политолозите ви слагаха в един отбор. Сега къде сте?
- Нека да поясня. Няма случай, в който аз да съм направил първия негативен жест. Няма случай, в който да съм нападнал някого, особено като президент. Отговорих на твърденията на г-н Борисов, че съм се провалил с боклука, което е и смешно, и цинично. Защото отговорността не е на президента, а на кмета. Аз съм се опитал да помогна с най-чисти намерения. Твърдя и досега, че имаше шанс това да стане. Не се получи. Нека той намери по-доброто решение. Но тук по-важно е друго. Не може да раздаваш оценки и квалификации във всички посоки и да очакваш, че можеш да работиш в нормална политическа среда.

Г-н Борисов трябва много добре да се замисли върху поведението си, ако иска да има своето присъствие в реалното управление.
- Вие виждате ли го Борисов като премиер?
- По-важно е как го вижда избирателят. А и той какви намерения има. Не бих искал да коментирам този въпрос, има достатъчно време до изборите.
- Колкото и различни да са БСП и ГЕРБ, в момента процентите доверие в тях са доста близки. Логично възниква въпросът дали не говорим за следваща коалиция между БСП и ГЕРБ. На фона на сегашните взаимоотношения между двете партии обаче как би могло да се случи това? За 7-8 месеца хората не могат да забравят престрелките.
- Абсолютно съм съгласен. В цяла Европа се правят големи коалиции. От непримирими през десетилетията политически субекти. Вижте Германия, най-класическият пример. Но това се случва, защото има политически дебат, при който не се прескача границата. И при който се спестява личната обида. Защото личното огорчение може и е вероятно да бъде голяма спънка пред лидерите тогава, когато трябва да се умува върху следващата конфигурация на управлението. Но, ако вземем за база онова, което социолозите в момента прогнозират - 4 сигурни партии, плюс евентуално още една, това съотношение на силите може да заложи блокиране на процеса на формиране на ново управление. Може да заложи, ако щете дори, не просто невъзможност да се реализират мандатите, но и парламентарна криза. Има възможност, както никога досега по времето на прехода, да повторим изборите, тоест да направим два последователни избора в рамките на 2009 г., което окончателно ще срути авторитета на партиите.
И тогава на фона на тези развалини могат да избуят всякакви невероятни субекти, да не кажа политически чудовища. Негативизмът може да роди всичко.
- Експертите казват, че догодина вотът ще е по-скоро въпрос на математика, отколкото конкуренция на програми, защото преди парламентарните избори ще е гласуването за евродепутати.
- Най-лошото е, ако във вота, в кампанията се влезе с идеята за компроматна война. Долавям такива настроения и намерения в политическите щабове. Това означава да се сведе до минимум участието в изборите, още повече че става дума за летни избори. Това означава да се гласува по-скоро негативно, отрицателният вот да решава. А не отношението към програма, към идеи за управление. Това предопределя един нестабилен характер на бъдещото управление. Ще бъда най-радостен, ако такава относително мрачна прогноза  бъде  опровергана. Казвам го, защото, струва ми се, политиците и лидерите трябва да мислят по-отдалече и да сменят тона. Иска ми се да се осъзнаем навреме и да не допуснем опорочаване на парламентарните избори. Би било фатално 20 години след началото на прехода да се случи.
- Казвате, че трябва да има някаква граница, да се отстояват националните приоритети, но дори на Деня на независимостта лидерите на всички партии не успяха да се съберат и заедно, като българи, да дадат дължимото на този ден. Накрая имаше и упреци, и скандали за парите, които са похарчени. Защо се случи това?
- Жалко е, че не се събрахме и не дадохме единен знак към нацията така, както са го направили нашите предшественици преди 100 години. Неслучайно цитирах крайни лидери - от тесните социалисти, до народняците. Всички подкрепят факта на обявената независимост. Това първо. Второ, беше направено едно значимо, бих казал, забележително честване. Аз съм и учен освен политик и имам усет за значението на думата. Няма друг юбилей, друга годишнина, която да сме отбелязвали по толкова държавнически, по толкова солиден начин. В това число и с отдаване на дължимото на личности, които са противоречиви в историята. Тяхната по-сетнешна съдба ги слага действително в графата на сложните личности, но ние признахме техните заслуги. Беше направено много за българската наука по темата за независимостта.  Никога не сме имали толкова солидни, значими научни издания. Отклонявам тук претенциите и обвиненията, че са дадени излишни пари.
Излишни пари се дадоха за билбордове за други пиар акции. Държа на това свое разбиране. Самата програма беше сглобена механично с всякакви предложения от общините за футболни турнири и други неща. Те сами по себе си сигурно са интересни, но не би трябвало да минават под знаменателя на независимостта, защото това обезценява самата кампания. И, разбира се, най-важното е, чествайки независимостта, да не забравяме да подчертаем, че това е един фрагмент - 100 години от над 13-вековна история. Така, набивайки 100 години независимост, навън много наши приятели могат да останат с впечатлението, че държавата ни е само на 100 години, както са някои други наши западни партньори. А това е политическа и, разбира се, грешка от научен характер.
- Честванията бяха изместени на заден план от спора между Станишев и Борисов дали правят дуел, дебат и къде го правят. Борисов ли е най-големият проблем на БСП?
Проблемът на управляващата партия винаги е управлението
Ако една партия добре се справи с предизвикателствата на управлението, никаква опозиция не може да й бъде проблем. Вместо да се водят такива малко крайни полемики, е по-добре да се върши работа. Вместо да се води полемика за това какво ще стане със софийския боклук, нека една от двете страни, не казвам коя, да направи първата и следващите стъпки по построяването на завода за боклука. Това е решението. Който го направи, печели голяма част от избирателите на София и показва, че умее да управлява. Същото се отнася за транспортните артерии на София. Мога да ви посоча и други примери.

И двете страни са в управлението - и премиерът, и кметът.
Аргументите на управлението са в това как се върши работата, а не в това какви думи си изрекъл пред медиите.

И понеже в началото стана дума за слушането и оплакването на някои, че ги слушат, ако ми позволите, ще променя ъгъла на зрение към темата "слушане". Има няколко души в държавата - депутати, от местната власт, от изпълнителната власт, които ги слушаме непрекъснато. Пуснеш радио, гледаш телевизия, слушаш, четеш вестници - едни и същи лица. Това отблъсква хората от политиката. Има пренасищане с думи, без яснота на посланията и без резултати от онова, което се приказва.
- Предстои конгрес на БСП. Като неин бивш лидер какво очаквате? Висши социалисти начертаха дежурните сценарии за свалянето на Станишев.
- Доколкото познавам добре партийната история, на конгреси преди избори не се случва почти нищо. Статуквото се запазва. Аз лично смятам, че смисълът на форума на БСП, на форума на НДСВ, а и не само на форумите на партиите от управляващото мнозинство, е в това да намерят ново звучене на политиката и в крайна сметка да решат големия въпрос как печелят изборите. Всичко друго е излишно губене на сили и енергия.


 
Брой посещения на интервюто
882
Последни новини Най-четените
всички новини