Как ще се отрази световната финансова криза на България - като ураган или като лек пролетен дъжд? "Стандарт" потърси мнението на икономисти и бизнесмени за възможните сценарии. Ето позицията на финансиста Андрей Пръмов.

- Г-н Пръмов, трябва ли да се вдигне нивото на гарантираните влогове в България като защитна мярка в условия на финансова криза?
- Това, което решиха финансовите министри на ЕС, е израз на общоевропейска политика. Тя обаче е пречупена през националните особености и изглежда различно в отделните страни. Още преди това решение да бъде взето, в страни като Италия и Франция минимално гарантираните депозити са значително над 20 хиляди евро. В България, Румъния или Чехия например са под 25 хиляди евро. Явно е преценено, че сумите на депозитите, които трябва да бъдат по тази европейска директива, са достатъчно защитени. Доколкото знам, фондът, който гарантира влоговете на българите, е изцяло попълнен с пари. Още повече че средният размер на депозитите на глава от населението е едва 4 хиляди лева. Това, разбира се, не значи, че няма влогове по 400 хиляди лева. Но сумарно обемът на парите в този фонд вероятно покрива на 100% влоговете. Към този момент влоговете са гарантирани в достатъчна степен. Което обаче не пречи на БНБ, Министерството на финансите и на ръководството на Фонда за гарантиране на паричните влогове да преценят друго и да вдигнат лимита до препоръчаните 50 хиляди евро. Ако вдигнем този таван обаче, значи вдигаме тавана за преобладаващо чуждестранния банков капитал в България. Или казано на по-прост език, защо трябва държавата да гарантира допълнително влоговете на банката Х от страната Y. Просто при нас банковият капитал в огромната си част е чуждестранен и това трябва да се има предвид.
- Ако все пак се вземе решение за вдигане на гарантирания минимум, това няма ли да повлече лихвите?
- Несъмнено ще оскъпи кредитите. Този фонд е формиран от вноските на банките. А пари, извадени от обращение, оскъпяват цената на кредитите.
- Доколко банковият сектор у нас е защитен от световната криза?
- В която и да е държава - дори най-богатата, ако се получи масова психоза и всички едновременно започнат да тропат по гишетата на банката, банковата система ще се срине. Но трябва да има и определени предпоставки. През 95-96-а основно, в началото на 97-ма година имаше условия за банкова криза. Тогава фискалната политика беше хаотична. Паричната политика на БНБ не подлежеше на коментар. Емисионната политика също беше под всякаква критика. Но тези проблеми просто изчезнаха с въвеждането на валутния борд. В сегашните условия няма предпоставки за хиперинфлация - което е основната причина хората да започнат да си теглят спестяванията. А оттам - и за банкова криза. Банковата система днес няма нищо общо с онази през 96-а година. Освен че има фонд, гарантиращ влоговете, можем да се похвалим с банков надзор, изграден по най-високите международни стандарти. Смея да кажа - по-високи, отколкото са и в Щатите или в някои европейски страни. Нещо повече - имаме съвременен надзор и върху небанковите финансови институции, които у нас все още не играят толкова сериозна роля, колкото в САЩ или Европа. Това са застрахователните дружества, инвестиционни посредници. Но у нас няма как те да предизвикат системна криза. Криза има тогава, когато лошите събития настъпят неочаквано. Ако ти си подготвен, кризата няма да има ефект. Затова смятам, че няма предпоставка за паника.
- Да, но голяма част от банките ни са с чуждестранни собственици, които са потърпевши от кризата.
- Имаме два вида чуждестранни банкови участия в България. Едните са банковите клонове, а другите - български банки, собственост на чуждестранни. Това са две различни неща. Задължителните резерви на банките, изискванията за структурата на основния им капитал, за съотношенията на активите им - кредити, гаранции и т.н., са такива, каквито се изискват по най-високите световни стандарти. А те не са въведени навсякъде. У нас бяха внедрени заради все още живия спомен от 96-а, а и защото след голямата криза нашата банкова система тръгна от по-ниско ниво. Беше по-лесно да се въведат високите стандарти. Минималните задължителни резерви, които се поддържат в БНБ например, са цели 13%.
- Значи бордът и собствените ни грешки в миналото ни пазят от кризата?
- Да. Бордът ни пази с изискванията да няма бюджетен дефицит. Заради това имаме огромни резерви. Освен това благодарение на борда държавната печатница не може безконтролно да покрива правителствени кредити. У нас няма как да се раздуе паричната маса. За всеки 2 лева трябва да има 1 евро в резерва. И има.
- Къде тогава сме уязвими?
- В никакъв случай няма да се разминем с кризата. Ако някой твърди, че сме оазис на спокойствието, бърка. Първо ще усетим влиянието, идващо от международните финансови пазари. И българските банки ще отчетат спад на междубанковите обороти. Това вече се наблюдава. Ще бъде намален и общият обем на капиталовите потоци към и от страната. Тук не говоря само за преките инвестиции. Те ще бъдат обект на негативно влияние на втория етап от кризата. Защото ще наблюдаваме забавяне на растежа в районите, които са основни наши контрагенти. А това са основно Европа, страните от ОНД и тези от Третия свят. Ясно е, че в някои части от света ще се стигне до рецесия - в САЩ и част от Европа. На други места ще има забавяне на растежа - навярно в Русия и определени европейски страни. Ние няма да бъдем подминати от тази вълна. Ефектите от нея вече се наблюдават на фондовата ни борса. За щастие тя за момента е ниско капитализирана, представлява малък дял от националната икономика, затова последиците там ще са по-скоро за отделни инвеститори. Това обаче не е фатален проблем. Третият пункт, по който ще усетим финансовата криза, са традиционните канали на международната търговия. Ние по принцип имаме дефицит на външната търговия. Вероятно ще намалим вноса - тъй като вътрешностопанската ни инвестиционна дейност ще намалее. Но износът ни вероятно ще изпреварва вноса.
- Това не е ли всъщност добре за нас?
- Да. Това е естествената защита на една икономика, която е със сравнително по-високи темпове на растеж. Също така с по-ниска производителност и със сравнително голямо отрицателно салдо, формирано от внос на инвестиционни продукти. Затова тук енергоносителите рязко ще поевтинеят при евентуална рецесия. Най-вероятно ще стигнат нивата си от 2006 г. Ето, вече се вижда по цената на петрола - вече е около 88 долара за барел. Тенденцията е спадът да продължава.
- Значи от кризата ще има и позитивен ефект?
- При кризата винаги има и позитивен ефект. Дори и през 96-а година го усетихме. И в момента аз обрисувам най-лошия възможен сценарий. Най-лошото, което може да ни се случи, ще ни се стори като лек повей на ветрец, в сравнение с 1996 г. Чергата в момента започва да пуши, но дори не се е запалила. Просто трябва да сме внимателни и да не правим глупости. На държавно ниво това ще рече - да не се правят ненужни и нецелесъобразни харчове на натрупаните пари. Това е като в едно домакинство. Проблеми ще имат хората и фирмите, които правят свръхразходи на базата на кредит. Проблеми ще имат и банките, и държавите, които имат твърде много дългове и не могат да ги рефинансират. В момента кредитните институции освен че имат затруднения, не са и много охотни да рефинансират стари задължения.
- Ще ускори ли кризата спукването на имотния балон?
- Убеден съм, че строителните фирми и търговците на недвижими имоти първи ще усетят трудности. Просто те работят с твърде много привлечени кредити. А кредитът се затяга - не само като лихвени проценти, а и като условия за отпускане. Затова строителите, които искат да рефинансират и разсрочват, ще имат страхотни проблеми. Чуждестранният интерес към нашите имоти драстично ще намалее или направо ще изчезне - заради истерията и прегряването в сектора. Инвеститорите от Англия или Щатите просто ще се изпарят за дълго време. Има фирми, които имат по втора и трета ипотека върху даден имот - това не може да продължава вечно. Така че ще има спад на цените. Ще има и затворени фирми. А дали това е причинено от глобалната финансова криза? До голяма степен да. Но и без нея щеше да се случи.
- Възможен ли е срив на имотния пазар?
- Можем да говорим за хипотетичен спад на цените - там, където е най-презастроено. В случая - при ваканционните имоти. Независимо дали са на море или на планина. В селските имоти няма да има спад, защото те и без това не струват кой знае колко. Жилищата в София също няма да поевтинеят. Може би ще има относителен спад на цените на луксозните имоти заради намаленото търсене от чужбина.
- Как е най-лесно да защитим спестяванията си?
- Спестяванията в българските банки в момента са точно толкова рискови, колкото бяха преди 2 или 3 години. Преди въобще да се заговори за криза.
- Освен понижението на цените на енергоносителите какъв друг положителен ефект ще има от кризата?
- Ще намали алчността. Ако си позволя да цитирам големите световни анализатори, глобалната криза е плод на алчността. От желанието да спечелиш, пренебрегвайки рисковете. Всички просто ще станат по-внимателни. В САЩ ще изчезне цял един сегмент - този на инвестиционното банкиране, който през последните 20 г. винаги съм смятал за излишен. В момента нещата изглеждат много черни - особено ако си американски инвеститор. Но за 20 г. това е третата глобална криза, на която съм пряк свидетел. И, повярвайте ми, винаги има изход.
Виктория ИЛКОВА