Световната финансова криза почука и на нашата врата, признаха икономисти. Финансовите министри на Европа се събраха, за да решат какви мерки да предприемат срещу нея. В късния следобед бе прието да се гарантират изцяло влоговете до минимум 50 хил. евро.
Има ли място за паника у нас и как да спасим спестяванията си, попитахме бившия шеф на Фонда за гарантиране на влоговете Милети Младенов.

- Г-н Младенов, трябва ли страната ни да увеличи прага за гарантиране на влоговете?
- Решението на Европейския съюз нивото за гарантиране на влоговете да бъде увеличено от 20 000 евро, каквото е в момента, на 50 000, се отнася и до нашата страна. Така че България ще бъде длъжна да увеличи прага и да гарантира по-високи депозити.
Досега всяка държава се опитваше да вземе определени мерки, за да спаси банките си. Някои страни вече вдигнаха прага на гарантираните влогове. Интересен е примерът на Ирландия. Там се реши влоговете в шестте най-големи банки да бъдат защитени на 100%, независимо от размера им. Това накара голяма част от англичаните да преместят депозитите си от британски в ирландски банки.
Държавата у нас сега дава пълни гаранции за влогове до 40 000 лв. Но ако погледнем данните за България, депозити над тази сума почти няма. Въпреки това вдигането на прага ще има ефект. Той обаче ще е по-скоро психологически. Хората ще са по-спокойни и няма да се втурнат към банките, за да си теглят парите.
- Има ли от какво да са неспокойни в момента хората, които имат влогове в банките?
- Световната криза за съжаление продължава, не сме имунизирани срещу нея. Вижда се, че борсите не могат да се възстановят, в Америка бяха взети мерки, в Европа също се мисли в тази посока. Глобализирането на пазарите означава и това, че дори да има регионална стабилност, може да се внесе шок отвън. Например от чуждата собственост. Не само в банките, разбира се, но те са най-чувствителни, защото там хората държат парите си.
- Споменахте, че у нас няма много влогове над 40 000 лв. Но все пак изтеглянето на един по-голям влог се отразява много по-сериозно на банката, отколкото изтеглянето на десетки по-малки.
- Да, съгласен съм, че е така, и наистина би било добре да се вдигне прагът за гарантиране на влоговете. Но основният ефект, отново повтарям, ще бъде психологически. Защото големите влогове са не само малко като брой, но и като суми в сравнение с малките. Фирма, която има много плащания, държи по-големи суми в разплащателните си сметки. Но ако говорим за спестявания, то по принцип не е много разумно да се държат много пари на влог. Вместо това те могат да се превърнат в някакъв алтернативен актив, който да носи повече приходи във времето.
- Какъв може да бъде този актив?
- Досега винаги говорехме за финансови активи, чиито цени обаче се сринаха на борсите. Но ако погледнем българския пазар, забравихме бързо времето, когато от тези вложения на капиталовия пазар се получаваха много големи печалби. Суми, които никак не се връзваха с околната обстановка. Говоря за 50, 60 или 100% годишна доходност. Така че цените в момента са корекция, както ги наричат участниците в борсата. Не говоря за възмездие, защото то е в Божиите ръце, но когато има такива резки отклонения нагоре, може да се предполага, че в един момент те ще се случат и надолу.
Борсата ще се възстанови така или иначе. Виждате, че се взимат мерки по света и те няма как да не дадат резултат. И ако се върнем на въпроса за вдигане на нивото на гарантиране на влоговете в Европа, то вероятно ще се отнася и към България като пълноправен член. Но трябва да припомним, че сегашното ниво от 40 000 лв. гарантиран влог у нас беше направено на няколко етапа, а не отведнъж. Не зная какво ще бъде предприето, но според мен и този път увеличението не може да стане рязко
- Ще издържи ли бюджетът на страната ни, ако трябва да вдигне изведнъж гаранциите по депозитите?
- Ние вече сме член на Европейския съюз и решенията, които се вземат за Общността, са задължителни и за нас. Последователно качване с преходен период на нивото на защита ставаше в предприсъединителния период. Не знам каква схема ще се измисли сега, но се съмнявам, че увеличението ще е от днес за утре. Предполагам, че ще се определи някакъв преходен период. Дори в Америка прословутите 700 млрд. долара за изкупуване на лоши кредити ще се отпускат за период от две години. Важното е обаче държавата да вземе мерки, с които да успокои хората, да поддържа доверието им в банковата система. Много трезори са фалирали в миналото, а и днес, заради паника, а не защото финансовото им състояние действително е било лошо.
- Ако обаче се забавим с вдигането на прага, няма ли опасност влоговете да бъдат прехвърлени в други страни с по-добра защита?
- Разбира се, че има такава опасност. Затова трябва да се изчака и да се види каква схема ще бъде измислена за вдигането на тези прагове на срещата на финансовите министри в Люксембург. Решенията, които ще бъдат взети, вероятно ще се отнасят до всички страни членки. Така че страната ще бъде длъжна да ги прилага и едва ли ще допусне влоговете да изтекат в други страни. Другият вариант за защита на влоговете е да се увеличат вноските на банките.
Но в момент на световна финансова криза този вариант не е за препоръчване. Не би трябвало да се иска от трезорите в такъв тежък момент да направят големи вноски за срок от три, шест месеца или година. Това влияе зле на ликвидността им.
- Банките в момента се надцакват с лихвите по депозитите. Ще има ли високи лихви, ако бъде вдигнат прагът за гарантиране на влоговете?
- Когато се вдигнат вноските на банките, те се опитват да прехвърлят тези разходи върху клиентите си. Това става по два начина - или се свалят лихвите по депозитите, или се качват лихвите по кредитите. В момента виждаме, че тенденцията е да се увеличават лихвите по влоговете. Така че вероятно вдигането на гаранционните прагове ще доведе до увеличение на вноските по заемите.
- Можете ли да посъветвате хората, които имат спестявания, какво да правят с тях? Може би да купуват злато?
- Не съм голям специалист и не се занимавам професионално с това да давам съвети, но мога да коментирам като гражданин и наблюдател. Няма смисъл човек да се поддава на паниката. Вярно е, че споменът от 1996-1997 година е доста пресен. Но най-лошото, което може да се направи сега, е да се изтеглят парите - независимо дали левове или валута - от банките, и да се държат под дюшеци, в буркани или мазета. По-големите суми биха могли да се вложат в нещо. Има достатъчно материални активи, които биха могли да носят добра доходност. Имотите според мен също са нещо, което все още може да бъде печеливша инвестиция. Но имоти могат да купуват хората с по-големи спестявания. Масовите депозити не са толкова тлъсти суми и банковата система ще ги запази независимо какво се случи. Това стана дори при банковата криза от 1997 г. Всички депозити на граждани бяха изплатени на 100%, а фирмите получиха половината от парите си. Остатъка трябваше да потърсят след осребряване на активите, които банката евентуално има. Тоест при някаква екстремална криза, която не вярвам да се случи в България, но виждате какво става по света, държавата ще отиде и по-далеч, защото тя трябва да защити своите граждани. Под "по-далеч" разбирам извън тези класически схеми, за които говорим сега. По-лошо според мен е това, което би се случило по-нататък в средносрочен план. Когато се наливат пари, особено в големите банки, това се отразява в засилване на инфлацията. Повтарям, това няма да се усети незабавно, а в средносрочен план. Тенденцията е нещо, което е наблюдавано многократно, доказано е от икономическата практика и определено е неприятно както за гражданите, така и за бизнеса.
Юлияна Узаничева