След като стана ясно, че бюджетният излишък до края на годината ще достигне рекордните шест милиарда лева, всички започнаха да дават идеи - коя от коя по-безумни - как да се харчат тези пари.

Засега правителството обмисля половината да задели в резерва, 1,5 млрд. да вложи в т. нар. Сребърен фонд за стабилизиране на пенсиите, а останалата част да се похарчат. Дали е разумно това, попитахме Божидар Данев, председател на Българската стопанска камара. 

- Господин Данев, в държавата се вихри лют спор как да се харчи бюджетният излишък. Какво е вашето мнение по въпроса?
- Преди да се пристъпи към каквито и да било предложения за излишъка, първо трябва да се четат законовите и нормативните актове. Преди всичко Законът за устройството на държавния бюджет, в който изрично се казва (чл. 3, ал. 3), че излишъкът в държавния бюджет се използва "за погасяване на дългове или се предвижда като резерв за възможни непредвидени разходи".
- За това обаче никой не споменава, защо?
- Аз не виждам защо всички говорят за разходи, без да уточняват, че са непредвидени. Вторият важен фактор е политическият ангажимент на коалиционното правителство, което всяка година обявява, че разходната част на бюджета няма да надхвърли повече от 40 на сто от брутния вътрешен продукт. По тези основополагащи факти никой досега не се е изказал. Как ще се съобразяват с тях и по какъв начин ще се търси решение, също никой нищо не казва. Нито политическата, нито експертната част на правителството или хората от парламента говорят по тези проблеми. Ако искаме да бъдем нормална страна, с устойчиви принципи, заложени в нашето законодателство, и заради поетите ангажименти, тези неща трябва да се спазват.
- Как работодателските организации виждат разпределението на парите от излишъка?
- Нашите организации настояват тези средства да бъдат изразходвани само за капиталовъзвръщаеми начинания. В това число слагаме и отчисленията за Сребърния фонд, но след като бъде приет законът за него. Иначе от нас се иска да одобрим финансирането на едно намерение, без да е облечено дори в проектна одежда. По-добре е парите да се отчисляват в резервния фонд, а като бъде приет законът, автоматично да отидат там, отколкото да се харчат сега без идея. Едно от нещата, което не се знае и което ухажваната част от това правителство - пенсионерите, биха искали да знаят, е
кога доходите от Сребърния фонд ще бъдат ползвани
за увеличение на разходната част. Нямаме закон, нямаме и принципите, по които да се разходва този фонд. Нито времевият хоризонт, когато ще може той да заработи. Как тогава да се съгласим да се вкарват пари там? Друг проблем е спирането на приватизационните процеси, парите, от които именно трябваше да пълнят фонда.
- Най-разумните предложения като че ли са тези за финансиране на инфраструктурни проекти?
- Бих искал да дам един нов прочит на това предложение, което се подкрепя и от бизнеса, и то е свързано със строителството. В последните няколко години основен двигател на икономиката и нарастването на БВП е именно този отрасъл. Първите белези за забавяне на темповете в него обаче вече са налице с намаляването на продажбите на недвижими имоти.
Тенденциите са за спад и засищане на пазара. Тъй като строителството се превърна в нещо като моносектор вътре в икономиката, който я тегли напред, въпросът е кой отрасъл сега ще ни гарантира този ръст, който ни е толкова необходим през следващите години. България ще бъде изправена пред много сериозен проблем със спада в строителството. Сега той мобилизира хора от цялата страна, които по този начин в София и големите градове и курорти осигуряват прехрана на семействата си. И ако не осигурим "меко" приземяване на този отрасъл, може да се стигне до неблагоприятни макроикономически промени. Така, както редица държави са решили този проблем - със стартирането на мощна инфраструктурна програма, с огромни публични инвестиции, така би било изключително удачно да се вложи голяма част от излишъка в инфраструктура. Като тук визирам не само строеж на пътища. Така ще си осигурим един плавен преход на натрупания човешки ресурс, оборудване и капацитет на строителния отрасъл, когато там започне спадът и поръчките драстично намалеят. Така хората с техния опит и квалификация, техниката и съоръженията ще се използват пълноценно. И ще се запази ръстът - просто ще бъде пренасочен. Ще има "меко" преливане, без сътресения.
- Само заради строителството ли трябва да се направи това пренасочване?
- Подобряването на инфраструктурата освен преките резултати, има и доста косвени. Фактори от изключително значение са например привличането на повече чужди инвеститори, разширяване базата на туризма, мобилност на трудовия ресурс. То носи и редица други плюсове - рязко намаляване консумацията на горива, което означава подобряване на търговския баланс на страната. Ще се повиши пропускателната способност на колите, които преминават през страната, което означава повече такси и пари в бюджета. Ще се подобри и екологията на страната с намаляването на харченето на бензин по дупките. Да не говорим, че значително ще намалеят и жертвите по пътищата, което е най-страшният проблем.
- Ще стигнат ли силите на нашите строители да изпълнят поръчки за милиарди?
- Всичко това е напълно във възможностите на българския строителен отрасъл. Ние отдавна пледираме да не се допускат чуждестранни фирми на нашия пазар от държави, в които не е осигурен реципрочен достъп на български компании. Инвестирането в тази област ще изтегли и другите отрасли на икономиката. По линия на технологичните връзки ще бъде натоварена и циментовата, и металургичната промишленост, транспортът, обслужването и ще има общ ръст в икономиката.
- Как ще убедите политиците?
- Искаме да им кажем, че готовите пари се харчат много лесно
Ако искаме да има ефект, първо трябва да се влага в икономиката, което пък ще създаде условия да нараснат постъпленията в бюджета, в НОИ за пенсии и увеличението на заплатите. Парите трябва да се харчат по икономически мотиви, а не по политически.
- Как оценявате в този контекст предложението пет хиляди пенсионери да отидат на държавни разноски на море?
- Това на първо място е грешен политико-икономически ход. Защото останалите 2,4 млн. пенсионери ще бъдат бесни. Освен това отново се въвежда статутът на активните борци.
Валерия Стойкова