Инж. Васил Калинов е роден през 1956 г. в гр. Силистра, през 1980 г. завършва Лесотехническия институт. Трудовия си стаж започва като инженер в горско стопанство гр. Силистра. Бил е председател на общинския съвет в Силистра. Народен представител е в 37-ото народно събрание. В 39-ото НС е зам.-председател, а в сегашното е председател на комисията по земеделие и гори.

- Г-н Калинов, Държавната агенция по горите работи вече година. Каква е равносметката до момента?
- Ще направя кратка ретроспекция. До 1997 г. в условията на тотална политизация бе пропуснато да бъдат осъществени промени в системата на горското стопанство. В следващите години - от 1997 до 2001 г., започна промяна. Бе приет Законът за възстановяване собствеността на горите и земите от горския фонд. Извърши се разделение на контролната от стопанската дейност. Какво последва? Създадоха се фирми, които след това бяха приватизирани, а впоследствие фалираха или бяха ликвидирани. Унищожен бе горско-стопанският потенциал и структури на страната. Горското стопанство се декапитализира с над 1 млрд. лева. Следващият период - 2001-2005 г., носи друга характеристика. Направиха се нови промени в Закона за горите и държавата се насочи към създаване на пазарни отношения в горския сектор, контрол в горите, стопанисване и опазване на дивеча.
- Въпреки това положението в сектора никак не е розово.
- Разработването на стратегията за развитие на горския сектор зацикли около 2005 г. Повечето от реформите останаха в папките, а решенията на някои от проблемите стигнаха само до пропагандни речи. В практиката ерозираха и получиха изкривявания действията, свързани с разпореждането с горския фонд, с дърводобива, с контрола в горите. Дейци от сектора се оказаха лобисти на нерегламентирания бизнес. Този период роди и горската мафия. В сблъсъка с бракониерите загинаха и служители на горите. След 2005 г. се направи опит за промяна и бяха подготвените промени в Закона за горите. Въпреки всички усилия да бъдат блокирани промените нямаха алтернатива. Така през юли 2007 г. по предложение на министър-председателя бе създадена ДАГ. Сега секторът е стабилизиран, а реформата тръгна. Естествено има и недоволни.
- Кой негодува от реформата?
- Дейците с добър PR и слаби практически резултати, отстояващите корпоративните интереси впрегнаха цялата си енергия срещу нея. PR акциите бяха заменени с подмолна дейност или "приятелски огън". Още по-интересно бе поведението на хората, които съсипаха горския сектор - те се оказаха първите консултанти на новите или на старите, но сега в опозиция политически лидери в атаките им срещу протичащите обновления в горите. Въпреки това практиката ежедневно работи в подкрепа на приетите изменения.
- Все пак има много недоволни от начина, по който се стопанисват горите и земите от горския фонд?
- Да, и аз не одобрявам много неща. Нужни бяха промени в закона, а за това бе необходима политическа воля. Преди две години предложих изцяло нов закон за горите. В него бяха налице и кардинални промени, и определяне на 10 км зона по Черноморието за публична държавна собственост и т.н. Тогава не получих нужната политическа подкрепа. Спряха го тези, които сега са най-гласовити. Тогава идеите бяха работещи, но днес редица от тях са неефективни. Нападките са от определен кръг. Най-яростни са авторите на досегашното законодателство, на тези, довели с действията си българската гора до днешното й състояние. Всички си спомняме как предишният министър на земеделието и горите г-н Нихат Кабил отне правото на подпис от ресорния зам.-министър за горите доц. Стефан Юруков. Просто защото зам.-министърът отказа да парафира крупни заменки зад гърба на МС и местната власт. За съжаление гората се превърна в храна за евтин политически популизъм.
- И все пак какво се случва сега със заменките?
- Мога да ви уверя, че няма нито една заменка, при която предоставяната гора да е по-лоша, по-малко или с по-ниска стойност. Точно обратното е. Цялата информация е публикувана на интернет страницата на агенцията.
- Кой е на пазара на горите и земите от горския фонд? Кой участва в него?
- В цифри това би трябвало да бъдат 30 млн. дка държавен горски фонд, 4,8 млн. дка - общински, 4 млн. дка - частен, и 1,2 млн. дка - на читалища, манастири, т.н. Големият въпрос е да не бъде стопиран пазарът. Не е необходимо насила да се опитваме да влезем в блатото, в което се вкарахме с пазара на земеделската земя. Стопанисването на цялата гора - държавна, общинска, частна, на други собственици, се подчинява на единен лесоустройствен план. С акта за изключване от горския фонд гората престава да бъде гора, а не с акта за замяна. И трябва категорично да е ясно - не е възможно каквото и да е изключване от горския фонд без подробен устройствен план, утвърден от кмета на общината. И ако за кметовете на морските и курортните общини мотивът може да е търсенето на инвестиции, то какъв е мотивът на столичния кмет, където зелените градски и околоградски площи намаляват с десетки дка на ден? За обществеността сигурно ще бъде интересно да знае колко такива ПУП за изключване от горския фонд е подписал кметът на София? Колко и как се стопанисват, по-скоро унищожават парковете и градинките в София и големите градове?
До две седмици с колеги народни представители ще внесем проект на закон за изменение на Закона за горите. С него ще се определят начините за покупко-продажба, замени, изключвания, приобщаване на земеделски земи към горския фонд. В съответствие с изискванията на ЕК за по-голяма децентрализация и предоставяне по-голяма власт на местната власт предвиждаме да разширим правата, отговорностите и ангажиментите на местната власт в цялостното стопанисване.
- Законът за лова е другата болна тема в сектора. Какво е вашето отношение към него?
- В края на отминалата парламентарна сесия започна обсъждането на измененията в този закон. С измененията на Закона за лова и опазване на дивеча от 2002 г. стана възможно държавните дивечовъдни станции да се регистрират по чл. 62 по Търговския закон. Същите започват своето съществуване като самостоятелни стопански субекти, с права да сключват рамкови договори за дейности с трети лица, одобрявани от страна на принципала - министъра на земеделието и горите. За справка през периода 2002 - 2008 г. са сключени и действат 10 бр. рамкови договори за съвместна дейност между държавните ловни стопанства (държавните дивечовъдни станции) и фирми. Отчетите показват значителни приходи още при въвеждането на тази система - за 2006 г. има 528 000 лв. инвестиции и 1 214 757 лв. приходи, а за 2007 г. вече имаме 1 896 000 лв. инвестиции и 1 571 452 лв. приходи. Явно икономически това е изгодно за държавата, горите и ловните стопанства - влизат приходи в бюджета, инвестира се в гората и опазването на дивеча, натрупва се финансов ресурс, който отново се връща за развитие на гората, горското и ловното стопанство.
- Имаше мнения, че проектозаконът обслужва корпоративни интереси.
- Подобни атаки са неоснователни. Изпълнението на сключените рамкови договори се проверява всяка година. При неизпълнение или нарушения договорите се прекратяват. При изтичане на петгодишния срок, при точно изпълнение на договора и вложени инвестиции, договорите могат да се удължат с още 5 г. Не почива на никаква логика, най-малко на пазарната, призивът на някои "специалисти" със закон да отменим всички редовно сключени досега договори, да зачеркнем извършеното и да търсим нови инвеститори. Освен държава с пазарна икономика ние сме и правова държава.
А кой ще плаща неустойките по прекратените договори? Развитието на дивечовъдните стопанства, запазването и умножаването на популациите и видовете дивеч се нуждаят от свежи инвестиции. Световният опит, а и нашият вече показват, че това е привличането на частния капитал в публично-частно партньорство. Безспорно желаещите се увеличават, а ловните стопанства са ограничени. В тези условия е естествено да има сблъсък на интереси. Ако искаме държавните фирми да са конкурентоспособни, трябва да им дадем правото и възможността за икономическа инициатива. В противен случай ще обявим държавата като лош стопанин. За мен най-важното си остава - и в проектозакона е гарантирано, че тези ловни стопанства няма да се превърнат в скотобойна. Дивечът не само да бъде запазен, но и увеличен като популация и като видове.
Юлиана Узаничева