Стефка Славова е алтернативен директор за Полша, България и Албания в Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). Какви са приоритетите и очакванията за 2012-а и как да се реализират повече проекти, коментира г-жа Славова пред в. "Стандарт".

- Госпожо Славова, какви са приоритетите в новата стратегия на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) за България?
- Новата стратегия за България за 2012-2014 г. беше приета от борда на директорите на ЕБВР през ноември 2011 г. след продължителни дискусии с правителството и с частния сектор. Както се очакваше, основните приоритети са същите, с които банката е работила и досега в България. Набляга се на енергийния сектор като основно направление през следващите три години, на инвестициите в енергийна ефективност и възoбновяеми енергийни източници. Приоритет е финансирането на индустрията, основно производството за износ и услуги, набляга се на търсенето на добри инвестиции с частни партньори, което да стимулира растежа. Ясно е, че в България той може да дойде само от износ на конкурентни стоки и трябва да се търсят и насърчават такива производители. Третото важно направление е инфраструктурата, в което партньори са ни основно общините. В последната година имаше два проекта в общинска инфраструктура. Особено добър пример е община Бургас, с която миналата седмица подписахме голям проект за 10 млн. евро за градския транспорт и неговото управление. Проектът има интересни компоненти - изграждането на алея за бърз транспорт, за автобуси последна генерация, които ползват екологично чисто гориво. Общината работи доста упорито дълго време, за да осъществи проекта. В момента текат обществените поръчки за подизпълнителите и финансирането ще тръгне съвсем скоро. Отворени сме за финансиране на водни проекти, за пречиствателни станции. Те са много важни за България, защото много малко селища имат такива станции. В борда държат към всеки проект, който е за сектора, задължително да има сегмент за пречистване на водите. Друг сектор, който се финансира в общинските проекти, е за обработване на твърди отпадъци. Ще се подпомагат концесионни проекти, в т. ч. и за железопътния транспорт в сътрудничество със Световната банка. Ако отделни жп станции искат да минат на концесия, да бъдат обслужвани от частни фирми, ЕБВР е готова да ги финансира. В случая обаче държавата трябва да заяви пред банката своето желание да търси такъв инвеститор. Четвъртият приоритет е подпомагане на банки за въвеждане на нови финансови продукти, както и по-нататъшно развитие на капиталовия пазар чрез емитиране на корпоративни облигации например. По този въпрос се водят консултации с главния икономист на ЕБВР Ерик Берглоф дали в този момент банките във всички страни от региона, не само в България, изобщо имат нужда от подпомагане и ако да, под каква форма.

- Банките са пълни с пари, а няма кого да кредитират, поне у нас е така. Как ще се излезе от тази ситуация?
- И в ЕБВР предпазливо гледаме на ситуацията. Банките също са много предпазливи. Според последните анализи на европейските икономисти процесът на свиване на кредитирането е обхванал не само България, но и цяла Европа. Да не говорим, че много от големите банки - "Комерц банк", "Райфайзен" - дори заявиха, че спират да финансират нови проекти в Централна и Източна Европа. Свиват кредитирането и европейските банки, които оперират в Азия, някои дори се оттеглят от този пазар. На януарска среща във Виена на международните финансови институции този въпрос беше тревожно поставен. Водят се дискусии, следи се ситуацията, но няма кой знае колко чисто финансови възможности за нови гаранции за капитализиране на големите банки-майки. В публикация на авторитетното списание "Банкер" дори се твърди, че на България продължава да се гледа като на рискова страна. Една от причините за това е, че тук има много гръцки банки. Унгария също вече е силно рискова страна, а в България делът на унгарските банки не е малък. Същевременно страната е финансово стабилна и банките ни са добре на фона на европейските, фискалното състояние също е стабилно, но според мен рисковете си остават. Европа е в трудна ситуация - ще има нова рецесия, казват анализаторите. Тази година се очертава много трудна, много по-тежка и от 2011, и от 2007-2008. Във всички страни, включително и в България, прогнозите за икономически растеж са ревизирани надолу. Затова е правилно решението на правителството България да се присъедини към т. нар. европейски финансов пакт.

- Откъде ще дойде растежът, след като всички тези мерки не водят до оживление на икономиката?
- Това е големият въпрос. Съвсем скоро беше подписан финансов меморандум за сътрудничество между правителството на България, ЕК, ЕБВР, ЕИБ и Световната банка за използване на парите от еврофондовете за финансиране на консултанти, които да помагат на правителството за усвояването им. Идеята е още от встъпването на този кабинет на власт, но сега вече е факт. Институциите са си разпределили сферите коя къде ще предоставя техническа помощ. ЕБВР предстои да подпише този меморандум много скоро и има интерес да участва в проектите, свързани с енергийната ефективност, където има доста опит. В тази връзка имаме голям проект, който предстои да се разгледа в средата на март от борда на директорите. Става въпрос за кредитна линия от 150 млн. евро, които трябва да се разпределят от няколко търговски банки и кредитите ще бъдат комплeментарно свързани с грантове от Европейската комисия. Става дума за 200 млн. евро по програма "Конкурентоспособност". С този проект се занимава министерството на икономиката. Почти сигурна съм, че проектът ще бъде одобрен. Той е за индустриална енергийна ефективност на малки и средни предприятия, за обновяване на технологии, машини, на производствен цикъл, не е за граждани. Грантовият компонент по всеки подзаем към фирмите ще бъде значителeн - между 30 и 50% oт стойността на всеки субпроект.

- Финансирането през Банката за развитие ли ще мине?
- Не, директно през търговските банки. Но по него ще има и много техническа помощ. Сега се уточняват параметрите на икономическата политика в тази област. На 31 януари пред борда на директорите на ЕБВР мина и друг български проект, сравнително малък - 10 млн. евро, пак за енергийна ефективност. Той е за общински постройки - термоизолации, сградна инфраструктура за сгради на кметства и общини. Те досега не са получавали финансова подкрепа, а повечето се нуждаят от ремонт. Бенефициент по заема е компанията БЕФ - Български енергоспестяващ фонд, чийто основен мажоритарен собственик е "Енемона" АД. През 2007 г. банката е отпуснала заем към същия фонд за предоставяне на строително-монтажни работи. Схемата е следната - т. нар. ЕСКО компания извършва дейността, общината плаща в бъдещ период - до 7-10 години, като изплащането е свързано с това колко електроенергия се спестява през това време. Т. е. плащането е свързано с резултата, което създава добри икономически стимули работата да се извърши добре. За да има EСКО компанията средства за нови строително-монтажни дейности, предстоящите вземания се изкупуват от фонда БЕФ, който фактически секюритизира бъдещи вземания на ЕСКО компаниите. Идеята на втората фаза на проекта, която сега започва, е фондът да разшири дейността си, да не са само вземания от една компания, както е било досега. За фонда също трябва да се намерят и други инвеститори, като "Енемона" намали участието си. ЕБВР се ангажира да работи в тази насока.

- Как ще се стимулират общините по-пълно да усвояват еврофондовете?
- Интересен е опитът на Румъния. Там има цяла рамкова програма, включваща и малките общини, които невинаги могат да контактуват директно с ЕБВР за участие в проекти. Правителството в Румъния реши да създаде цялостна програма, която да свърже еврофондовете с договор с нас. И вече почти всеки две седмици до борда пристига проект от различни общини за транспорт, за водна инфраструктура...

- Това може ли да се приложи при нас?
- Естествено, че може. Няма споразумение между правителството и банката за такъв вид директно съфинансиране от ЕБВР и еврофондовете за общински проекти, все още работим община по община. Срещаме се сега с новите кметове, търсят се възможности за проекти, но нямаме общо рамково споразумение, което да улесни одобряването на нови общински заеми. Може би има причини за това, например обществените поръчки. Но проблемът може да се елиминира, като се използва законът за ЕС, което е приемливо за повечето акционери в ЕБВР. Мисля обаче, че досега банката е била недостатъчно използвана в общинското финансиране и това трябва да се промени. Още повече като гледаме бедствията, които се случват сега - и в същото време има пари и възможности, чрез които това може да се промени. За тези проблеми може да се мисли и действа превантивно.