Ще гръмне, няма да гръмне. Сагата с "Кремиковци" стана като играта "Тука има, тука нема". А в ролята на измаменото камилче този път влязоха 2 милиона столичани. Какво се крие под чашите, които сръчен измамник върти пред очите ни? В едната може би е страхотен взрив, пред който Челопечене ще изглежда като новогодишна заря. Това ще стане, ако "Булгаргаз" изпълни заканата си да спре подаването на синьо гориво към комбината.

Невена Мирчева

Ще гръмне, няма да гръмне. Сагата с "Кремиковци" стана като играта "Тука има, тука нема". А в ролята на измаменото камилче този път влязоха 2 милиона столичани. Какво се крие под чашите, които сръчен измамник върти пред очите ни?
В едната може би е страхотен взрив, пред който Челопечене ще изглежда като новогодишна заря. Това ще стане, ако "Булгаргаз" изпълни заканата си да спре подаването на синьо гориво към комбината. За което има пълно право. Защото "Кремиковци" дължи на държавната фирма 38 млн. лева. И, както става ясно, изобщо няма намерение да ги връща.
Едва ли обаче някой в държавата ще допусне с лека ръка в столицата да дреме бомба със закъснител. И след като администрацията на цял град се занимаваше да готви планове за евакуация, а службите бяха вдигнати на крак, "Булгаргаз", като една благотворителна компания, махна с ръка и рече: "Живейте!"
И "Кремиковци" пак мина между капките. Ще си ползва газ и няма да си плаща натрупаните борчове. И така до края на света, както се казваше в една песен от социалистическото минало.
Днес обаче сме в ерата на пазарната икономика. Където, щом харчиш, плащаш. Както припомни и самият икономически министър Петър Димитров в сряда. Ден по-късно обаче се обърна на 180 градуса и сам прикани "Булгаргаз" и този път да се смили над длъжника си.
Защо ли министърът не защитава и тези, които пропуснат да си платят тока? Дори забавяне с няколко дни може да остави всеки редови българин на тъмно заради сметка от жълти стотинки. А после Енергото ще му иска 47 лева, за да го върже отново.
Явно обаче за "Кремиковци" правилата в държавата не важат. И това отдавна е станало правило. Работещите в комбината знаят много добре, че при всяка заплаха срещу завода властта трепери да не би металурзите да излязат на улицата. Защото са хиляди. И така от години насам "Кремиковци" не плаща за ток, за газ, за превози на БДЖ, за суровини.
Иначе пари за заплати дава. Понякога пропуска, но след поредния протест бърза да се издължи. Но не работи. И не произвежда. И съответно - не вкарва нищо в хазната.
Това е скрито под другата чашка в играта "Тука има, тука нема", която ловкият измамник върти пред очите ни. Да продължим да храним свещената крава, която вече се е превърнала в триглава ламя. И вместо да дава мляко, изисква всеки ден жертвоприношения от нашите пари.
Още от зимата собственикът Прамод Митал изостави комбината буквално на самотек. Не дава пукната пара. За заплати се взема от разпродажбата на земи и застояли сляби, защото и без това газ няма достатъчно за производство. И ако неговото поведение може да се счете за върха на безотговорността на един стопанин към собствеността му, то държавата има не по-малка вина. Затова сега нека държавните фирми НЕК, "Булгаргаз" и БДЖ се сърдят на собствения си министър, че трупат несъбираеми вземания към комбината. От няколко години задълженията на "Кремиковци" към тях не се обслужват, те само се разсрочват. И срещу това не помагат никакви крайни мерки. Нито спиране на тока, което се случи миналата година, нито спиране на газа, което се случва сега.
Логично тук изниква въпросът - като се знаеше още от зимата, че се търси нов собственик на комбината и настоящият не смята да си помръдне и пръста, къде спаха всички тези фирми, начело с принципала си г-н Петър Димитров? Защо, като видяха, че наливат от пусто в празно ресурси, не взеха реални мерки - да поискат запори на земи, на банкови сметки, да настояват за несъстоятелност? От месеци министърът обяснява как всички кандидат-купувачи искат фалит на комбината, защото така най-чисто ще се определи кои са длъжници и всеки ще си заяви ясно претенциите. Защо тогава държавните мастодонти с десетки милиони левове, потънали в "Кремиковци", не поискаха сами фалит? А чакаха да го направи една фирмичка "Руа", на която комбинатът дължи само 1 млн. за офис консумативи - хартия и кламери??? Абсурд!
Отговорът е прост и ясен като бял ден. Никой министър няма да си позволи да понесе бремето на фалита на "Кремиковци". На Петър Димитров му е по-лесно да стои като един проповедник отстрани и да обяснява как трябва да се фалира, ама нека, моля, някой друг си изцапа ръцете.
Въобще в последните месеци държавата като миноритарен акционер със съществен дял от 25% в комбината си е заровила главата в пясъка като щраус и чака някой да дойде и да го оправи тоя завод. А междувременно нашите пари потъват в него. По същия начин миналата година екоминистерството го остави да работи без разрешително, докато си оправят бакиите и кандидатстват пак. Те ни тровят, ама нали се пази социалният мир. И хилядите металурзи не са по улиците със сопи.
Няма и софиянец, който да не си каже - е, докога? Сигурно няма и един българин, който да не се почувства дискриминиран от вечните подаръци за "Кремиковци".
Сега тежката отговорност се падна на съда. Всички седят и чакат съдия Марчева да произнесе присъдата - фалит. А после??? Откъде ще потекат реки от пари към комбината? Дали нещо ще се промени? Ако ще я караме все така. До края на света...