Суперекшън върви из държавата тези дни. Женски пазар в парламента, а отвън три телета и едно погребение. Клани-недоклани в камион, а собствениците им - малко бити, малко арестувани и истински гневни. Фермерите се надигат на протест. Депутатите от опозицията също.

Юлиана ОНЧЕВА

Суперекшън върви из държавата тези дни. Женски пазар в парламента, а отвън три телета и едно погребение. Клани-недоклани в камион, а собствениците им - малко бити, малко арестувани и истински гневни. Фермерите се надигат на протест. Депутатите от опозицията също. Стопаните се борят срещу чиновници на различни нива, некадърни или подкупни бюрократи, които се подиграват с труда и провалят бизнеса им. На улицата са, защото е заплашен хлябът им. Така твърдят. Макар да се набива на очи как при всеки вот на недоверие хайванчетата също под строй излизат на шосетата.
Бунтът на фермерите със сигурност е по-зрелищен от напъна срещу властта в парламента. Селяните реват "оставка" заради загубените пари, на никой даже не му пука особено дали са евро или лева.
И депутатите в парламента викат "оставка". Говорят, вот на недоверие е, лесно прераства в предизборни речи. Парите тук задължително са евро, акцентът - ти стани, да седна аз.
Мученето на говедата обаче заглушава речите от трибуната.
Проблемът на родната опозиция е, че много й личи - тя отчаяно иска властта и бърза да не пропусне своето "о, миг, поспри" с цената на всичко освен на 40 дни лятна ваканция.
Затова хората вярват повече на фермерите - инстинктивно, без дори да се замислят прави ли са да протестират или не - защото те не могат да отложат недоволството си на един отдих разстояние.
Безкрайната говорилня на опозицията изтощава - истината е, че недоверието към нея е главната причина, поради която хората няма масово да излязат на улицата да свалят властта.
Нито сега, нито наесен
Липсва отговорът на въпроса какво ще се промени с всевластните чиновници, с бюрокрацията, с корупцията, със съдебната система, здравеопазването...
Надеждата, която изведе на площадите стотици хиляди срещу кабинета на Жан Виденов, не е просто угаснала. Тя е полята със студена вода и не е останало едно въгленче да я разпали отново.
Стратезите, обявили предсрочния вот за печеливш ход за десницата, грешат. Скандалите и разминаванията в целите, а и в методите за постигането им сред опозиционните лидери в момента са толкова много, че ще трябват месеци, докато прозвучи убедително: договорихме се. До 10 септември депутатите ги няма, значи, супероптимистично, след помирителна мисия от Европейската народна партия и среща за сплотяване в Каденабия - обединени действия могат да се очакват най-рано през октомври. Един Господ знае какви, а и зима иде, но и да се стигне до нов вот, той ще е напролет. И какво тогава ще му е предсрочното? За няколко месеца повече кои "опасни" и "вредни" действия на днешните управляващи ще бъдат предотвратени? Колко милиона от европарите ще се "върнат" в България по този начин?
Нали си спомняте - фермерите са по шосетата заради това, не защото им пука кой точно ще краде
пардон, усвоява лошо еврофондове.
Логиката на предсрочния вот е друга и няма нищо общо с това българите вече да не са бедняците на Европа. Преди парламентарните ще има избори за европарламент. Очевидно десните смятат да използват гласуването за ЕП, за да замажат различията и конфликтите си. От ЕНП настояват партиите членки у нас да се явят заедно - какъв по-лесен начин да обясниш на електората си защо Гаргамел вече ти е партньор, "пожарникар" от няколко месеца е синоним на подходящ за управленски пост, а според сините агент е мръсна дума сега и завинаги, освен ако Пламен Юруков не разговаря с Бойко Борисов.
Дори брюкселската дантела обаче не е толкова преплетена, та да покрие новата тройна коалиция "орел, рак и щука" достатъчно плътно.
От какъв зор пък да си я избираме по-рано и по-неподготвена, ще каже електоратът.