По нашите географски ширини преобладава разбирането, че политиката е "мръсна работа", но всъщност политиката може и трябва да се възприема като най-благородното занимание, защото тази дейност е ориентирана към търсене и постигане на общото благо. Затова и Макс Вебер ще каже, че истинските политици са онези, които не живеят от политиката, а живеят за политиката.

Георги Близнашки, депутат от БСП

По нашите географски ширини преобладава разбирането, че политиката е "мръсна работа", но всъщност политиката може и трябва да се възприема като най-благородното занимание, защото тази дейност е ориентирана към търсене и постигане на общото благо. Затова и Макс Вебер ще каже, че истинските политици са онези, които не живеят от политиката, а живеят за политиката. Казвам всичко това, за да дефинирам своята позиция в сегашната кризисна ситуация. Поставих въпроса за оставките на трима министри не по силата на някакви персонални възражения, а поради принципни съображения, тъй като са допуснати такива прояви в ръководения от тях фонд "Републиканска пътна инфраструктура", които не просто са израз на обичайните злоупотреби, а подронват авторитета на България на европейско равнище, като повлекоха след себе си крайно негативни оценки за нашата държава.
Азбучна истина на парламентарното управление е, че министрите не само са овластени да ръководят, но заедно с това носят пълната отговорност за дейността на възглавяваната от тях администрация. Няма никакво значение дали съответният провал е станал по повод изпълнение на техни нареждания или не, респективно дали те са знаели или не за онова, което се случва. Във всички случаи крайната отговорност е тяхна. Политическата отговорност на министрите няма нищо общо с традиционната наказателна отговорност, при която имаме престъпни състави и вина. В този смисъл министърът може да се окаже без вина "виновен", т.е. трябва да носи отговорност за престъпните деяния на други лица по силата на обстоятелството, че те се явяват негови подчинени.
При създалата се тежка ситуация от управляващите среди в България се очаква да демонстрират "воля за промяна", като се дадат доказателства за непоколебимост и решимост да се намери изход от кризисната ситуация. Затова посочването на виновните лица и ангажирането на политическата отговорност на съответните министри е първата и неизбежна стъпка, за да може да се продължи напред.
По никакъв начин не съм съгласен с изявлението на министър-председателя, че няма намерение да поиска оставката на един или друг министър, тъй като това би означавало да се "хвърлят жертви на вълците".
В условията на парламентарна демокрация поемането на политическата отговорност от министъра и съответно излизането му в оставка е единствено и само цивилизован начин за раздяла с властта.
Отхвърлям всякакви опити да бъде изкористявана моята позиция чрез твърдението, че БСП не печели от подобни "резки изказвания", както и не печеля от тях и аз самият. Смятам, че когато човек заема позиция в защита на обществения интерес, той в една или друга степен трябва да бъде готов и на лични жертви. Такава е мисията на народния представител!
Залогът за България е огромен, тъй като засега се спират средства от предприсъединителните фондове, но в последствие може да се стигне до замразяване на средства от структурните фондове и оперативните програми, а това ще има катастрофални последици. В този смисъл е добре да се припомни старата максима, че да се управлява означава да се предвижда!
Между другото, един такъв ход с оставки на отговорните министри е изцяло от полза на БСП и на правителството, защото води до намаляване на общественото напрежение и позволява набелязаните реформи да се провеждат с по-голяма енергия занапред.
Тук по необходимост се налага сравнението с играта на шах: не можеш през цялото време да атакуваш, трябва и да се защитаваш, а при необходимост и да жерваш от своите фигури, за да спечелиш партията.
Когато премиерът отказва да посочи виновните лица и да поиска оставките на съответните министри, то политическата отговорност не изчезва, а се прехвърля върху правителството като цяло и се поема лично от него.
Дано не се стигне до искане на оставки под външен натиск, тъй като тогава ще бъде накърнен образът на България като суверенна държава, която е в състояние сама да се справя с проблемите си.
Опитите да се бламира правителството не трябва да прерастват в атаки срещу държавния глава. Обстоятелството, че той е съдействал да се формира това правителство, е предизвикано от изпълнението на неговите конституционни функции, но това само по себе си не го превръща в архитект на тройната коалиция.
Още по-малко е допустимо да се лансират различни конспиративни теории или пък да се говори за прозападна или произточна ориентация на едни или други публични фигури, когато от тях се очаква да отстояват висшите национални интереси на страната и държавните ни институции да работят заедно в обществена полза.