Константин Събчев

Няма как с едно и също хапче да излекуваш болен далак и високо кръвно. Ще ви го каже всеки доктор. Затова е наивно да се смята, че спасение срещу всеки по-голям гаф в държавата е да се катурне някоя едра глава от високите етажи на властта.

Практиката у нас показа, че след като отстраненият управленец бъде оглозган по вестниците и телевизиите, греховете му се забравят. В Европа обаче питат защо няма осъден големец за корупция. При предишния вот на недоверие си тръгнаха четирима министри, а след това десетина шефове на разплащателни агенции и държавни фондове. Сега отново ехтят призиви ритуалът по очистване на изпълнителната власт чрез жертво-приношение да бъде повторен
Опозицията разсейва стрелбата си по няколко мишени - президента, премиера и министрите, и човек трудно се ориентира в нюансираните им искания. Десните също така повече се карат помежду си, отколкото да изграждат общ фронт срещу тройната коалиция.
Искрици обаче взеха да припламват в лагера на управляващите. Един от изтъкнатите червени депутати Георги Близнашки обяви, че ако е на мястото на премиера, ще уволни министрите на транспорта, регионалното развитие и финансите. Младшият коалиционен партньор ДПС също даде нишан, че иска рокади в кабинета.
Въпросът е дали смяната на няколко ключови министри ще подейства като виагра на кабинета, или пък повече ще го препъне.
Исканията за перманентни оставки накрая могат да бъдат и опасни. Безразборното разчистване на министри и заместник-министри става вредно, когато продължи твърде дълго. По този начин трите влъхви на коалицията започват да изглеждат като хора, които гледат на подчинените си като бушони и са готови да метнат през борда като свръхбагаж във всеки един миг. Освен това в докладите си Еврокомисията и ОЛАФ ясно посочиха къде се крият недостатъците - в разплащателните агенции и в останалите институции, които раздават европейските пари. Там трябва да се сложи ред възможно най-бързо, за да потекат отново финансовите потоци. Вместо да размахват калъчките и да използват момента да резнат шиите на личните си врагове, по-полезно е политиците от управляващото мнозинство да дадат картбланш и извънредни пълномощия на вицепремиера Меглена Плугчиева. Понастоящем тя е единственият човек, който разполага с изтънялото към страната доверие на Еврокомисията и показва сили и воля да почисти родната бюрокрация. В момент, когато лодката на властта се клати, е твърде нелепо самите управляващи политици да я люлеят още по-силно. В миналите две Народни събрания мнозинствата взеха да се разпадат към края на мандата - от ОДС през 2000 г. се откъсна групата на Христо Бисеров, НДСВ пък беше напуснато от групата на "Новото време", която почти свали кабинета на Сакскобургготски, преди да се включи като трети партньор. Причините за разрояването най-често се крият в бъдещите избори и свързаните с тях предварителни маневри. Със сигурност и БСП, и НДСВ, и ДПС ще загубят повече, като сами си ритнат столчето месеци преди края на мандата, отколкото ако се изтърпят взаимно още малко.
И отпушат ушите за критиките от Брюксел, за да спасят замразените милиони.