Още не са изсъхнали сълзите на близките на изгорелите на 28 февруари т.г. в спалните вагони по линията София-Кардам, и отново горя трен. Между Пловдив и София. Слава Богу, този път не през нощта, а и автоматичните системи за отваряне на вратите са задействали навреме. Жертви няма, само изпаднали в шок от ужас пътници.

Константин Събчев

Още не са изсъхнали сълзите на близките на изгорелите на 28 февруари т.г. в спалните вагони по линията София-Кардам, и отново горя трен. Между Пловдив и София. Слава Богу, този път не през нощта, а и автоматичните системи за отваряне на вратите са задействали навреме. Жертви няма, само изпаднали в шок от ужас пътници. Иначе ковчезите щяха да са ужасно много - 260 на брой, колкото са били хората в двата изпепелени вагона. Като се има предвид, че вратите на мотрисите нямат ръчно отваряне.
След шумно огласените след трагедията при Червен бряг мерки от БДЖ обществото наивно повярва, че в България влакът все пак си остава най-сигурният транспорт. Особено на фона на сводките на КАТ, които човек може да обърка с тези, идващи от Ирак и Афганистан.
Оказа се обаче, че със забрана на пушенето във вагоните и на пренасянето на дезодоранти и домашна ракия сигурност не се постига. Явно БДЖ още живее във времето на барон Хиршовите тренове.
Не става въпрос за средната скорост на влаковете, а за безнадеждно остарелия подвижен състав. И проблемите далеч не се изчерпват само с кушетите и спални вагони с марката "Произведено в ГДР". И локомотивът на злополучния влак е на 35 години. И този път няма съмнения около причината за пожара - той е тръгнал от електроразпределителното табло на втория вагон. Въпреки че шефът на БДЖ Христо Монов вече се опитва да шикалкави на тема "незагасен фас като причина за пожара", както и за това дали всички пожарогасители са били в изправност.
Наистина от подобна авария не е застрахована и по-модерна машина. Но неизбежно възниква въпросът къде са все пак тези 30 модерни влакови композиции, които с много шум и водосвети бяха купени от "Сименс"? И ако всички те са ужасно натоварени да обслужват отсечките София-Перник и София-Мездра (в което изобщо не сме убедени), не трябва ли все пак да се осигури качествено поддържане на техниката преди всичко във влаковете, които возят хора, а не руда за "Кремиковци"?
Този път на БДЖ ще й бъде трудно да си измие ръцете с машинисти и кондуктори.
Или със самите пътуващи, както цинично се опита да хвърли вината за пожара в спалните вагони при Червен бряг върху загиналите. Екипът на мотрисата е действал напълно професионално и хладнокръвно, а пасажeрите са запазили присъствие на духа, та няма дори един счупен крак. Въпреки че в пътуването от София до Пловдив не би следвало да бъде част от "Сървайвър". И в цената на билета не се включва скок от горящ вагон в стил Брус Уилис.
След трагедията край Червен бряг и министър Петър Мутафчиев, и БДЖ шефът Христо Монов заявиха, че оставките им са в джоба. Случилото се до пловдивския квартал Прослав е третият от тогава инцидент с пътнически влакове.
Само дето ничия оставка в момента няма да направи влаковете по-защитени срещу пожари. Подобен огън, освен с дисциплина и системен технически контрол, се гаси и с пари. Уви, от Брюксел засега ни спират кранчето. Което няма как да не се отрази и на плановете за подобряването на хала на нашите железници.
Така че още дълги години ще трябва да пътуваме с трена като сървайвари - с пожарогасител, противогаз и чук за разбиване на стъкло.