Не е важно на мен да ми е добре, а на Вуте да му е зле. Старата шопска поговорка отново се оказа шифърът за странните реакции на политическата ни върхушка след доклада на ОЛАФ. Вместо да потърсят веднага сметка на измамниците, които Брюксел ясно посочи като виновници за спрените пари от еврофондовете, управляващи и опозиция го обърнаха на говорилня. От сутринта тръгна и трескаво прехвърляне на горещия картоф, сервиран ни от евроченгетата

Главният прокурор Борис Велчев каза, че с шефовете на "Земеделие" си говори често и е учуден защо евроченгетата твърдят, че куца синхронът между двете ведомства.  От държавния фонд пък обясниха, че са дали писмото с набелязаните мерки срещу далавери на вицепремиера Меглена Плугчиева и са силно изненадани, че то не е стигнало до предназначението си. Желязната Меги пък от своя страна насочи гнева си към онези, които раздали документа на медиите. Докладът бил наръчник само за управляващите, а не дъвка за публиката.
Подхвърленият документ обаче веднага отприщи страстите в парламента. 
За опозицията той се оказа манна небесна. Освен пореден повод да се разклати здраво кабинетът докладът даде храна и
за мощна атака по президента Първанов
Хората на Костов поискаха обяснения заради спонсора на кампанията му Людмил Стойков, а сините даже ревнаха за импийчмънт. В СДС тутакси забравиха, че и техният лидер Пламен Юруков бе забъркан в черните списъци на САПАРД.
Конското от ОЛАФ вкара в тежък разнобой и управляващата коалиция. БСП зае ролята на Матросов пред евроамбразурата. Премиерът Станишев защити държавния глава и обвини медиите за данданията. МВР шефът Михаил Миков пък откровено се възмути от намека за политически чадър.
Партньорите на червените обаче не скочиха в техния окоп. НДСВ за пореден път игра контра и се включи в хора срещу президента.
От ДПС пък погледнаха с насмешка на версията, че евроченгетата от ОЛАФ са се забъркали в политически интриги и също се дистанцираха от червените си партньори.
В крайна сметка на заден план останаха основните упреци на европейската служба за борба с измамите към управляващите и ясно посочените герои в далаверите, които се разхождат необезпокоявани на свобода.
На практика топката е в игрището на родните прокурори и съдии, които за година и половина не можаха да намерят доказателства за нито една афера с европари въпреки предупрежденията на ОЛАФ. Дори вчера родната Темида невъзмутимо обясни, че каквото е можело да се направи, е сторено. И от Брюксел да не вдигат излишна пара. Даже се чуха съмнения, че Европа прави мили очи на данъкоплатците си на наш гръб.
Голямата новина от вчера обаче бе за още 500 млн. евро от фондовете на ЕС, които
може да изгубим безвъзвратно
Шамарът не е само за управниците, но и за всички българи. Защото на тези пари освен шепата неуловими тарикати разчитат и много нашенци. Като започнем от фермерите, които вече сънуват как им взимат имотите заради невърнати кредити, и стигнем до всеки шофьор, който ще продължи да троши колата си заради спрените пари за пътища. Но на кого му пука?
Горчивата историческа истина, че ние не сме способни като барон Мюнхаузен сами да се хванем за косата и да се измъкнем от кризата, е на път отново да се окаже вярна. А Брюксел остава като последна надежда. Тайни или явни доклади обаче явно няма да свършат работа. Продължава да се търси камъкът, който най-сетне да раздвижи българското блато.
Адриана Бонева