Невена Мирчева

Война! На това приличаше входът на "Кремиковци" в четвъртък вечер. Обезумяла тълпа, без контрол. Даже по-страшно от война.

Невена Мирчева

Война! На това приличаше входът на "Кремиковци" в четвъртък вечер. Обезумяла тълпа, без контрол. Даже по-страшно от война.
Цирк! Безумие! Дори подобни силни думи са недостатъчни да обрисуват ситуацията.
Такова нещо няма никъде по белия свят, категорично! Освен в родна България.
Където липсата на ред дава право на всеки деребей да прави каквото намери за добре. И то напълно безнаказано.
Една тълпа принуждава директор на комбинат да подписва насила документи. Разпорежда се с чужда собственост. Полицията седи отстрани и наблюдава.
Не се сещам за съд, който да признае автентичността на подписан по подобен начин документ.
Не се сещам и за много инвеститори, които по такъв маниер да придобиват предприятия.
Работещи в "Кремиковци", защо вярвате на някой, който се опитва насила да ви направи добро?
Ропотът на металурзите е разбираем. Безхаберието на настоящия собственик Прамод Митал доведе до неконтролируема ситуация. Комбинатът
от месеци е на командно дишане
работи, колкото да не спрат пещите. Така хиляди хора, доведени до отчаяние от неясната си съдба, поискаха хляба си на щурм.
Не може да се отрече, повод имаха. Прамод Митал отдавна създава впечатлението, че е кукла на конци. Че той не е реалният собственик на комбината, е ясно. Никой не го признава за такъв, а кредитори и кандидат-купувачи отдавна сами кроят планове, без да броят индиеца в сметките.
Митал направи батака и си замина, покри се. И след като няма авторитет, който да застане на кормилото на един кораб, той започва да потъва, а всеки се спасява, както намери за добре.
От друга страна, ходът на работниците прилича на добре отигран сценарий от синдикатите с участието на един от купувачите. Чак да се зачуди човек дали "спонтанният протест" не е нарочно аранжирана акция за налагането на избраника. Спасителят на бял кон. Кой е пажът на този "рицар", отдавна е ясно. Това е същият човек, който първи го доведе у нас и почти си беше договорил сделка зад гърба на собственика. И едва ли се е отказал от тлъстата комисиона, която ще вземе от продажбата.
България не е държава на реда, напротив, тук хаосът винаги е имал превес. Цивилизовани сме, ама недотам. Както се видя, бизнес явно продължава да се прави не според правилата, а по закона на джунглата. В ХХI век, в държава, членка на Европейския съюз.
Става ми мъчно
какво ли ще си помислят останалите инвеститори
у нас за реда и сигурността на вложенията си.
Доста банално е да се припомня, че за ситуацията в комбината са виновни десетки хора за последните десетина години. В това число собственици и представители на властта, които се измъкват с обяснението, че дружеството е частно и собственикът е този, който трябва да си оправя бакиите. Прави го дори и сегашният министър.
Крайно време е обаче някой да се появи и да тропне по масата. Ама категорично. Да каже - работим, или не работим. Леем стомана, или хлопваме кепенците. Ще има модерен и чист комбинат, или върху руините на социалистическия гигант ще изникнат модерни бизнес сгради. Обаче по правилата. Иначе загиваме в джунглата.