Руси Чернев

След 20 години политика на геноцид спрямо българското село през последната седмица употребяващите властта в България изпратиха на ешафода още 500 български фермери. Този път копчето на гилотината натиснаха богатите роднини от Европа.

 Стотици кандидати с изрядно написани и изпълнени проекти по САПАРД няма да получат одобрените субсидии в обозримо бъдеще, ако въобще ги получат. Докато слушат инфантилните коментари кой крив и кой прав за гафовете пред Европа, земеделците няма да видят бял ден от банките, които в пълното си право ще им зачервят телефоните с обаждания за забавени вноски, просрочени дългове и лихви. Защото онези от село, които са написали свестни проекти и са се промъкнали през митницата на програма САПАРД без партийни протекции и рушвети, са сгащени
на изхода заедно с отдавна известните в бранша гешефтари.
Вместо да скочат като един срещу европейските проверяващи органи, да посочат с пръст измамниците и да защитят честта и правата на добрите в родното земеделие, политиците се изнизаха от тепиха с тънка стратегия. Те оставиха селянина да опере пешкира и се захванаха с кеф да маскарят политическите си опоненти. Какъв хубав трик - посочваш виновния за спрените пари от Европа и правиш двоен удар - хем си чист за далаверите със САПАРД, хем имаш един враг по-малко за следващите избори. Множат се шансовете да останеш във властта и пак да участват в разпределението на мазната баница с предварително наредените късмети.
В компроматната пукотевица се чу само един нормален глас - този на министъра на земеделието Валери Цветанов. Човекът смотолеви, че организираната престъпност не е във ДФ "Земеделие", че ГДБОП няма работа в кабинетите на фонда, а българските фермери не са бандити. Гласът му обаче едва се чу и заглъхна. След министъра никой друг не обели дума в защита на обикновените стопани, които са на път да изгорят в поредното показно аутодафе на родното земеделие. 
Каквото и да говорят разните експерти, истината е, че САПАРД е пълен провал. Ако направим бърз преглед на одобрените многомилионни проекти (не онези с двете праскови и две череши), ще прочетем имената на дузина неофеодали, чийто крак не е стъпвал на село освен за някоя сватба или друга софра. Сред фермерите - тези, които
наистина лягат и стават в прахоляка
на своето стопанство, са разпределени само трохите. Затова днес мощно модернизираната с машини и технологии и неадекватно завишила производствените си капацитети преработвателна промишленост в секторите "Вино", "Месо", "Мляко", "Плодове и зеленчуци", се задъхват от липсата на качествена суровина. Родно говеждо ще има само докато изколим и последните измършавели дойни крави. А после ще правим на салам застоелите мръвки на богатите роднини от Европа, докато хванем някоя болест с фатален край. САПАРД не помогна там, където трябваше, и това е съвършено ясно за всички от бранша. Мащабно рекламираните цели на програмата - устойчиво развитие, повишена конкурентност, подобряване на условията за труд и намаляване на вредното въздействие на земеделските дейности върху околната среда, си останаха само декларации.
Голяма част от проектите са тиражирани с "копи пейст" в офисите на специално създадените за целта роднински и партийни консултантски фирми. Проектите не носят никаква степен на уникалност, обосновките са написани неграмотно, а същинската част от бизнесплановете - некомпетентно. Понеже собственици или съдружници във въпросните фирми обаче
са се извъртели като министри
зам.-министри или експерти в разните оторизирани органи за одобрение на проекти, книжата минаваха гарантирано през цедката. На практика те не са четени по същество нито при приемането, нито при одобрението им и затова днес, когато от Европа са решили да се поровят в тях, плаща целият сектор. За жалост провалът на САПАРД бе гарантиран и без омаскаряването на президента Първанов чрез познатите му от Перник, или лидера на СДС Пламен Юруков чрез собствените му и роднински фирми. САПАРД и другите подобни програми ще бъдат с предизвестен злополучен край, докато политиците ни извадят от банката с кадри баджанаците и безработните съпартийци. Това, че министрите на земеделието и шефовете на фонд "Земеделие" напоследък се сменят като салфетки, не е индикация, че работата тръгва на добре. Едва ли ще помогнат и готвените черни и сиви списъци на Меглена Плугчиева за прегрешилите с пари от еврофондовете. Като знаем кой ще пише списъците, ясно е, че и тези хартии ще бъдат употребени по-късно като досиетата на ДС. Никога не знаеш дали и ти не си вътре, но пък нищо не се случва на тези, които са там или са те пратили и тебе там. Въпросните списъци най-много да се превърнат в още един инструмент за рекет на властта срещу бизнеса.