Какво се случва, когато твърде много хора ходят за гъби по изборно време? Политиците сядат на (кръгла) маса и чакат да им задушат гарнитурата.
Виц, но президентът Георги Първанов е прав - дискусията за промени в избирателната система, свикана от него вчера, бе абсолютно необходима.

Юлиана ОНЧЕВА

Най-малкото, за да се види, че родните политици не са извънземни, чиито чувствителни антенки ловят само критиките от Брюксел и заглушават всеки полутон на електоралното недоволство в страната.
Безспорно първата стъпка към връщането на доверието у политиците е те да покажат, че са забелязали и реагират на посланията на избирателите си сериозно, а не си играят на развален телефон с тях. В този смисъл кръглата маса на Първанов сама по себе си е вече успех.
Както често обаче се случва при политиците ни -
срещнаха се, но не се разбраха
Освен в едно - с предложението на БСП да се увеличат сериозно държавните субсидии за партиите, за да стане финансирането им максимално прозрачно, са съгласни всички. На прилична подкрепа се радва и идеята за задължително гласуване, макар и с вариации. Логично - повече сигурни пари за нас, повече задължения за вас, най-простичко казано, кой да е против!?
Забраните и регистрите за дарители, спонсори, партии и техните клубове, отдадени за кръчми и кафенета, подлежат на по-дълго обсъждане.
Най-горещият картоф обаче е въвеждането на "мажоритарен елемент" в изборите. На практика той се превърна в разделителна линия между партиите и президента Първанов. Държавният глава е категоричен - хората имат повече доверие на независими личности, доказали се в обществото, отколкото на партиите. Персоналната отговорност и личният имидж на кандидатите ще върне избирателите към урните и ще намали търговията с гласове. Чрез мажоритарен избор могат да влязат в парламента поне 30 депутати, според броя на избирателните райони у нас. 
Мнозинството партийни лидери обаче са против - според тях пътят към бюлетината на избирателя минава през правото му да пренарежда имената в партийната листа. Теоретично - последният да стане първи чрез преференциален вот. Както беше на евроизборите, но не с 15% праг на действие, на практика обезмислящ преференцията, а с най-много 5 на сто. Начин, който също предлага на гласоподавателите право на персонален избор, както и мажоритарният вот. Разликата?
Чрез партийните листи се гарантира стабилността на парламента и е ясно кой носи политическата отговорност. Тоест - няма шанс властта да падне заради няколко
недисципли-нирани депутати
Мажоритарно избраните народни представители пък гласуват по съвест, не според вдигнатия червен или зелен флумастер на партийния стрелочник от първия ред в пленарна зала. И предполага се - защитават само интересите на избирателите си, не на лидера на своята партия. Тоест - целта да се върне доверието на електората, а оттам и желанието му за гласуване, се постига. Пренареждането на имената в листата дава по-ограничен избор на хората - само сред личностите, включени от лидера в партийния кандидат-депутатски списък. И все пак - чрез преференцията битката за "избираемо място" и вътре в партиите, и в рамките на коалициите, която води до редица пазарлъци и компромиси, се обезсмисля. И сваля цената на партии с един файтон членове, които досега се използваха само за да не изглеждат партийните мастодонти самотници в очите на електората. Естествено, ако избирателите пренареждат листата, едва ли някой ще сложи "чавка" срещу името на лидера на еди-коя си партийка само защото тя се води партньор на големия политически брат.  
Доводите и на двете страни в спора мажоритарен-преференциален вот са сериозни и няма как да бъдат пренебрегнати. Не е и необходимо.
По-неразрешимият проблем обаче е друг -
партийните лидери са захапали като питбули
властта в своите организации и всеки опит да им се вземе дори парченце от кокала "контрол над структури и членове" предизвиква ръмжене и оголване на зъби. В случая - към Първанов. Президентът от своя страна пък би могъл чрез мажоритарни избори да се сдобие съвсем ненадейно със симпатизираща му група от 30-ина депутати, които заедно с лобито в БСП да се окажат сериозна политическа сила, при това парламентарна. Което доста би променило схемата за възможна управленска коалиция след вот 2009. 
Сигурно обаче е едно - въпросът "какво ще правите след края на мандата си", отправен към президента Първанов, става все по-излишен.