Докато пиша, земята се разтриса. Никой не знае в този момент дали това е взрив или обикновено земетресение. Не е страшно това, което се случва. Страшно е това, което не знаем.
Страшна е милостта, заради която сме още живи. При един съвсем малко по-немилостив Бог жертвите на всяка една наша немарливост щяха да са стотици. Вместо десетки. Не знам дали трябва да сме благодарни на това.

Мартин Карбовски

Докато пиша, земята се разтриса. Никой не знае в този момент дали това е взрив или обикновено земетресение. Не е страшно това, което се случва. Страшно е това, което не знаем.
Страшна е милостта, заради която сме още живи. При един съвсем малко по-немилостив Бог жертвите на всяка една наша немарливост щяха да са стотици. Вместо десетки. Не знам дали трябва да сме благодарни на това. Цинично е да се радваме на тази Божия милост. И ако Господ прощава на всички, дали ние трябва да простим на виновните, немарливите, крадците и мошениците, заради които се стига до взрив в тази страна.
Ужас и късмет Това е схемата, в която живеем. Ужасът идва вечно заради несвършена работа или престъпна свинщина. Късметът идва от горе. От някой, който още ни обича, и снизхождението му е безкрайно. Но не вечно.
Въпросите и конкретиката за случилото се в Челопечене са неизброими. Не очакваме да получат отговори. Както всяка трагедия у нас, утре всичко ще се забрави. При това в тази трагедия няма трупове. Ние не търсим вината дори когато има десетки жертви, та камо ли да се разтревожим от случка, в която има само пукнати стъкла и обгазяване. Но ни е срам. Това е албански срам. Преди време това се случи в Албания. Никой не се сети, че ситуацията у нас е огледална - стотици тонове стари снаряди от славното ни минало чакат нетърпеливо да бъдат разоръжени. Но не би. Ние просто имаме повече късмет от албанците и със сигурност - по-малко акъл.
На телефон 112 диспечерките бяха неадекватни. Отговаряха така: ние ще ви се обадим, като разберем. Кметовете на малките селца покрай взрива търсеха медиите, за да кажат какво се случва и какво им трябва. Министерства и институции пък се надпреварваха да пускат факсове кой големец е пристигнал
на местопроизшествието. Тотално разминаване на информацията в двете посоки - тази от долу на горе и указанията от горе на долу. Каца немски самолет. Хайде сега да обясним на германците какво става наблизо - че на пистата има осколки. "Деф Лепърд" кацат в България. Разкажете им как живеем.
Журналистите звънят на отговорните фактори. Те не вдигат телефон. Не се създаде единна институция, която да дава информация. Брифинг на всеки десет минути. Беше ясно, че никой не знае какво става. А ако беше война?! А ако беше терористичен акт?! Особено впечатление направи информацията, че в склада няма химически оръжия. А дали някъде другаде има такива?! Тери Пратчет написа преди време, че на планетата никой не знае как точно работи видеото. У нас никой не знае как точно работи държавата. А държавата работи като стар соцпортиер - създава ти неприятности в мирно време и се оказва неспособна на реакция, когато нещо се случи. Слага си главата в задницата. А хората реагираха както се очаква - с паника, слухове, мистицизъм или обикновен непукизъм. Седи цяла една страна и се чуди - наистина ли барутът гори, а не гърми?!
Разтресе ни чернобилски синдром - вече с месеци слухове управляват държавата докато правителството се усмихва. Какъв късмет за Емел Етем, военния министър (и предишния), за това правителство - пак ще могат да кажат, че такива неща се случват навсякъде. И най-страшният въпрос: Колко и какви са тези хора, които пазят 1500 тона взривни вещества?! Вярно ли е, че са били 4 пенсионирани старци, които не знаят какво може да се случи. Знае ли някой колко са такива военните складове у нас и кой ще влезе в тях, за да си накладе огън. Отвратителните неща обаче се случват, когато има далавера. Когато някой не си е свършил работата. Сега ще се говори дълго, че трябват проверки. Текат проверки. "Към момента". Знаем вашата тайна - вие искате да покриете горещите следи на случилото се. Утре пазачите ще получат забрана да говорят. Вдругиден някой ще купи терена на взривовете и ще направи там жилищен комплекс. Ще се живее ли вечно така?!
Особен ден беше вчера. Взривове - сутринта, земетресения - следобед. Някой може да види в това знамение. Едни ще тръгнат да се молят. И ще направят единственото възможно нещо. Други ще се опитат да кажат имената на немарливите началници и политици, за да бъдат сменени. Но никой няма да бъде сменен. Никой няма да бъде наказан. Няма да има оставки. Един ден след още една такава божия милостиня стихиите ще се ядосат и ще ни издухат от райското кътче, където живеем. Просто защото дори на небето търпеливите и овчедушните са нетърпимо досадни и излишни хора.