Държава, която лъже народа си, се управлява от слухове. За пореден път се убедихме в това през последните няколко дни. В четвъртък ни подплашиха, че водата на София е отровена, а в събота плъзна мълвата, че реактор на "Козлодуй" сеел радиация. Кой пали зловещите фитили, не стана ясно.

Валерия Стойкова

Държава, която лъже народа си, се управлява от слухове. За пореден път се убедихме в това през последните няколко дни. В четвъртък ни подплашиха, че водата на София е отровена, а в събота плъзна мълвата, че реактор на "Козлодуй" сеел радиация. Кой пали зловещите фитили, не стана ясно. Но се наложи мастити професори, корифеи и обикновени специалисти да ни убеждават, че в "новините", пускани по интернет форумите и от ухо на ухо, няма и грам истина.
Навремето слуховете бяха единственият начин да научим какво става в страната. Защото официалните информационни канали бяха задръстени с "новини", които не интересуваха никого. Като например как си е преизпълнила плана за млякото кравата Сийка. От ухо на ухо се шушукаше за любовниците, браковете и разводите на тогавашните величия. Може и да е нормално, защото и сега това не са жизненоважните събития, от които зависят ежедневието и животът ни.
Но пък други слухове явно са имали точно определена цел - да напълнят нечии джобове. Например периодично се пускаха "партенки", че ще свършат олиото, червеният пипер, оризът. И хората се зареждаха като за война - пълнеха килери с олио и захар, за да оцелеят при социалистическата окупация. И голяма част от продуктите се изхвърляха, защото те имат срок на годност все пак.
Но всичко това са дреболии в сравнение с престъплението "Чернобил". Когато на 26 април гръмна централата в Украйна, никой от властта не намери за нужно да предупреди народа. Слуховете стигнаха до нас първо от чуждите радиостанции. Но чак след като вече се бяхме радвали на пролетния радиоактивен дъжд и бяхме посрещнали 1 май с вкусни салати от обилно поръсени с радиация марули и репички.
След като веднъж се сблъскахме с лъжата на управляващите, "Ку-ку" лесно ни качиха на шейната с "новината" за авария в АЕЦ. Бяхме го преживели и всеки носеше ужаса в себе си. А не познавахме изживяванията, които роди радиопредаването "Война на световете" на Орсън Уелс в САЩ.
И до ден днешен българинът е много по-склонен да вярва на слуховете, отколкото на това, което му казват политиците. А като гледа каква кална вода пие, софиянецът много лесно може да повярва, че го тровят. Заради рано появилите се жеги, които удвояват и утрояват праха, мърсотията и вонята във въздуха, заради репортажите за реки, покрити с пяна, колко ни трябва да се хванем, че наистина може да са сипали някакви вещества в язовира, от който се захранва столицата.
Когато лъжите станат прекалено много, а истините ги няма никакви, избуяват слуховете. Всички се надпреварваха да твърдят, че като влезем в ЕС, всичко ще тръгне по мед и масло. но май че все още не сме го усетили.
Кое е истина и кое е слух и в докладите и писмата, които си разменяме с Европейски съюз? Едни говорят, че онези се канят да ни скъсат шушоните заради САПАРД, корупцията, съдебната система, полицията. Преди да дойде докладът обаче, се започва едно лъскане и лакиране - не било точно така, те са доволни, като виждат колко много сме постигнали, но има още... Идва въпросният документ и пак се започва - преводът куцал, в лични разговори оценката била омаловажена, и другите така са ги кастрели първите години. За три дни всичко се забравя и пак започват шербетите.
Българинът гледа, слуша, диви се. Чуди се на магарето на Настрадин ходжа ли да вярва или на очите си. Накрая му писне, вдигне телефона и пусне партенка за АЕЦ, язовир "Искър" или нещо друго. А защо не за парламента и Министерски съвет? Нека и там малко да потреперят.