По-малко от месец преди появата на прословутия евродоклад за вътрешните работи и правосъдието, на който разчита кекавата опозиция в парламента и амбициозната отвън, естетиката на политическия пейзаж изглежда твърде успокоителна. От една страна, самият Евросъюз е в дълбока криза, която може да се нарече (колкото и да ни е неприятно като нови членове) комплексна и неприятно дълбока. Най-дълбока е кризата на демокрацията, формирала се на база изключителното недоверие на управляващите аристократи към собствените им народи и изразяваща се в отказ от публични референдуми

Доц. Боян Дуранкев

По-малко от месец преди появата на прословутия евродоклад за вътрешните работи и правосъдието, на който разчита кекавата опозиция в парламента и амбициозната отвън, естетиката на политическия пейзаж изглежда твърде успокоителна.
От една страна, самият Евросъюз е в дълбока криза, която може да се нарече (колкото и да ни е неприятно като нови членове) комплексна и неприятно дълбока. Най-дълбока е кризата на демокрацията, формирала се на база изключителното недоверие на управляващите аристократи към собствените им народи и изразяваща се в отказ от публични референдуми, с които да определят гражданите на всяка страна най-важното за собственото си бъдеще - "Да" или "Не" на проекта от Лисабон. Единствените, които се изкушиха, се убедиха, че народът предпочита национализма пред механичната и неясна интеграция. Не по-малко стряскаща е енергийната и икономическата криза, която постави под въпрос доколко ЕС е способен да оцелее без енергийните ресурси на Русия и арабския свят, както и без евтината и вече достатъчно качествена китайска продукция. Към тези въпроси вече може да се прибави и продоволствената криза, симптом на която са ескалиращите цени. Но може би най-жестока е социалната криза, която придоби многопосочност и категоричност както по отношение на новите страни членки ("Гладните от Изтока, мафиите на Балканите и мюсюлманските терористи идват!"), така и по повод социалната диференциация и нарастването на париите и хората без надежда като дял във всяка от страните. Затова, колкото и по-интензивно да прелитат от летище на летище официалните костюми (и нови вратовръзки) на политиците, толкова повече се улавят силиконовите отпечатъци на усмивките им. Самата България може да получи Нобелова награда за стремежа си да угодничи на всички Велики сили - от посещението в къщата на Big Brother отвъд океана от страна на премиера и обслужването за сметка на България на "демократизационните процеси" на Афганистан и Ирак в състава на жалката "международна общност" до чинното изпълнение на всичко, което се нарежда от Брюксел (изгоди за чужди инвеститори, приватизация на националната собственост на безценица, нарочното поддържане на най-ниска работна заплата в ЕС и т.н.). Към всичко това може да се добави и умелото маневриране с набиращата скорост и увереност руска машина и привързаността към енергийните й проекти, без които, впрочем, Великият и непобедим ЕС ще остане на тъмно и ще премине на велосипеди. Така че суперсилата САЩ и енергетикът Русия едва ли ще бъдат удовлетворени, ако симпатичните им български политици получат червен картон от строгия, но далеч невинаги справедлив Брюксел.
От друга страна, един брутално негативен доклад за "прогреса" на страната едва ли би имал силен вътрешен, а също и външен ефект.
Българският народ е в състояние на "съзнателна деморализация" и пълен атеизъм що се отнася до нови лидери и партии. Затова даже последната надежда ГЕРБ не може да постигне убедителни успехи и да привлече на своя страна поне 51% от имащите право на глас граждани (не от броя на гласувалите, който е трагичен!). Ясно е, че на власт са останали и ще бъдат неизменно деца и внуци на старата номенклатура от БКП отлежали служители на ДС и пластмасови перестройчици от 1990 г., всичките пребиваващи чрез миграции от БКП в много по-модното и по-европейското БСП, "неетническото" ДПС, даже в "републиканското" НДСВ, микро-СДС-то и отскоро (вероятно вече доста убедително) в новия играч ГЕРБ (ББ). Независимо че на практика най-едрата партия БСП не е чисто социалистическа, а повече народна и даже народняшка, тя има достатъчна подкрепа особено сред редиците на пенсионерите въпреки доста изтънчено рокаджийския фасон на уникалното й ръководство. За по-просветените и все още грамотни избиратели обаче вече се подготвя "мажоритарен" деликатес от най-фини и най-интелигентни части на науката и поезията, но гравитиращи като сателити или на първия, или на "Светата Троица"; също и заможни "интелектуалци" и "бизнесмени", чиито кесии ще бъдат широко отворени за по-незаможните избиратели, особено след някои "малцинствени" групи. Факт е, че при един недоверчив народ само напазаруването на избирателите пряко с парични знаци чрез мажоритарни "личности" е печелившо. Все пак сме пазарна демокрация! Така че каквото и да става, отчетите на българската политическа олигархия неизменно ще демонстрират пред Брюксел "висок икономически растеж", "усилия за оздравяване", "съществено намаляване на престъпността", "разглеждане на дела от обществен интерес" и още други сладки и залъгалки.
Така че Брюксел наистина ще бъде поне частично доволен от данните и обещанията, идващи от София, "Дондуков" 1. И от страна на щедрите български новаци в "А" групата на Европа (макар и последни в класацията, но играещи и догодина пак там), които за кратко време вече съумяха да спонсорират ЕС с 634 млн. лв. през 2007 г., 659 млн. лв. през 2008 г. и подготвят още повече през следващата година (1,2% от БВП). Срещу което ще получат много повече милиарди евро (засега само като мираж на хоризонта, иначе щяха да бъдат по проект 4,6 млрд. лв. за периода 2007-2009 г.), докато страната ни не се справи с едрата корупция и шуробаджанащина на всички възлови пунктове и докато правосъдната ни система не натика зад решетките (поне за 1-2 дни) някои от най-големите разбойници (но не и от бандитите в политиката). "О, музо, възпей гнева на Велчев!" Но дали е вярна тезата, че и сам воинът е воин?...
От трета страна, един ласкав и доста лустросан доклад също не е препоръчителен за самия ЕС. На прага стоят с "алчен поглед" доста опоскани (най-вече от компаниите на Великите сили) страни кандидатки, които искат да дават с лъжичка, а да загребват с лопата от парите на съюза. Но и да се "пропука" с един доклад ЕС също не е препоръчително, камо ли да се окаже, че е сгрешил, още повече че именно той оцени най-високо България, приемайки я за страна членка. "ЕС винаги е прав, дори когато греши!" Затова пръстът ще бъде размахан сурово, но ще се стигне и до братско потупване по рамото. Без да разкриваме името, пола и етноса на тайния ни агент №008 в Брюксел, ще си позволим да публикуваме извадки от предварителните заключения на експертите от комисията, записани в таен сив бележник. Ето най-важните: "България продължава да полага успешни усилия в съдебната реформа и в борбата с корупцията по митниците, но следва да положи повече усилия за постигане на същите положителни резултати в борбата с корупцията в местното управление (Заб. Да се провери къде отиват парите за чистенето на снега!) Изтъква се безпокойството, което буди борбата с корупцията по високите етажи на властта и борбата с организираната престъпност, където България все още не демонстрира убедителни резултати. Препоръчва се България да активизира усилията си най-вече в тези области, за да отбележи напредък преди подробната оценка на комисията през 2009 г."
Сега вече наистина можем да бъдем спокойни - български граждани и проевропейско правителство! Гражданите просто трябва да продължат да си плащат редовно данъците, за да помагат на бедния ЕС, а политиците ще могат да се съсредоточат върху наближаващите нови важни избори. Станишев (най-накрая, от 23 юли) може да спи спокойно. Наказателни червени картони няма да има!