Българите са нация от длъжници.
Не става дума за икономика.
А за един заем, чиято тежест
започва да се усеща. Българите са
длъжници на децата си. Ипотекирали
са бъдещето си и усещат, че няма
да се справят.Не е ясно дали това
ще стане с молитва. Но отнякъде
трябва да се почне. Сигурно трябва
да се почне от това малкото ни деца
да станат човеци. Или да станат
повече. Или да останат наоколо.

Мартин Карбовски

Българите са нация от длъжници. Не става дума за икономика. А за един заем, чиято тежест започва да се усеща. Българите са длъжници на децата си. Ипотекирали са бъдещето си и усещат, че няма да се справят.
Не е ясно дали това ще стане с молитва. Но отнякъде трябва да се почне. Сигурно трябва да се почне от това малкото ни деца да станат човеци. Или да станат повече. Или да останат наоколо. За да има кой да ни гледа, нали, на старини.
Всеки ден дългът към децата на тази страна се увеличава. Лихвата по него е огромна. И самите малчугани я плащат. Всеки ден става ясно, че у нас малкият, новият, начинаещият и слабият са жертви на бесовете, които създаде преходът и които бесове ръководят живота ни. Със сигурност бесовете бягат от молитвата. Молитвата е началото, после трябва да има и мотика. Децата не знаят какво е мотика. Убеден съм, че е добре да не научават. Но те не знаят нищо освен модела, който им даваме. Ние сме ги научили момчетата да се правят на мутри, а момичетата - на проститутки. Децата искат да бъдат герои, а днес герои са мутрите. Искат да бъдат щастливи, а днес щастливи са проститутките. Децата у нас нямат Спайдърмен на нощницата си. Имат сериозен проблем с това кой да е техният идол. Имат проблем с това как да се държат. Имат проблем с насилието и секса. И с наркотиците, и със смисъла, и с движението по пътищата, и със свободата, и с ограничението. И с буквите, и с цифрите.
Българите имат жестоко отношение към децата си. Това е жестокостта, с която децата биват насилвани или разглезвани. Това е липсата на справедливо отношение към тях, особено когато са жертви. Насилниците на деца са най-доволните хора в тази страна. Това е жестокостта на чиновническото повдигане на рамене, когато става дума за въпрос, който "не зависи от нас", макар че става дума за деца. Това е боричкането на "старите" за остатъците от достойнството на една недостойна епоха. Това е опитът да откраднем от всичко и от всички. Това е жаждата за бяла техника. И гладът за черна техника, покрай който децата остават недохранени, недооблечени и недообичани. Това е също и когато са прехранени и прегрижени. Това е извинение за самотата, на която ги оставяме. Една реклама казва: "Купи или умри!" Няма нищо лошо в рекламата, ако някой поне се опитваше да разкаже "Откровението на Йоан" или пет от десетте божи заповеди на тия деца. Една нищожна алтернатива на бесовете с купуването, имането, силата, лустрото, разкрачването и надрусването. Надрусването едно време беше само алтернатива. Днес е физиология. Децата биват отглеждани от демони. Ангелите се срамуват да влязат в детската стая. Няма място за ангели в свят, където децата рисуват с лайна по стените на възрастните. В нито една епоха децата не са харесвали стените на възрастните. Но у нас стената е паднала. И лайна да имаш - какво можеш да нарисуваш?
Преди децата искаха възрастните да умрат. Сериозно го искаха. Работеха по въпроса. Днес децата искат да умрат. За да останат "големите" сами. Да разберат какво е.
Става дума за децата, които не помнят робството. И които не смятат технологиите за робство. И за децата, които имат бъдеще. Някои имат.
Децата са като идеята за Бог. Бог няма да ви каже какво трябва да правите за него. Вие трябва да решите сами. Правете, каквото искате. Откраднете слънцето и си го поставете в хола, за да свети само на вас. Но утре децата ви ще питат къде е слънцето. Ще питат сериозно кой им гепи реките, морето, природата, гората, улицата. Ще питат за всичките неща, които днес грабим - от икономиката до разбития тротoар, по който се спъват децата. Докато те започнат да ни търсят сметка, на нас засега ни остава само да се дивим на новата напитка от мляко и трева. Много яко. Българите са нация от длъжници. Те страхливо раждат по едно дете и после се чудят къде е отишло да пие. Това е много лош дълг. Дълг, който един ден ще се стовари жестоко върху всичко онова, което сте си мислели, че си е струвало. Нищо не си струва без тия деца. Помолете се за това. Нали уж всичко, което правим, е за тях? Нищо по-лицемерно няма от тази българска реплика. Нищо не правите за тях. Поне се молете.