В последно време се създаде
впечатлението,че ръководителите
на институциите не могат бъдат
критични един към друг. Размяната
на реплики между Георги Първанов
и Сергей Станишев беше добър повод
да се разчупи моделът, защото сама
по себе си критиката към една
институция не е подценяване на
тази институция, не е обявяване
на война. Напротив.

Кристиан Вигенин
евродепутат от БСП

В последно време се създаде впечатлението, че ръководителите на институциите не могат бъдат критични един към друг. Размяната на реплики между Георги Първанов и Сергей Станишев беше добър повод да се разчупи моделът, защото сама по себе си критиката към една институция не е подценяване на тази институция, не е обявяване на война. Напротив. Важно е как се прави и дали има чуваемост и съгласие, че проблемите трябва да бъдат решавани. Голяма част от проблемите, които президентът постави, очевидно вълнуват не само него. От друга страна, мисля че, прекалено, и при нас самите, в БСП, се създаде такъв модел, че едва ли не трябва да бъдем безкритични към дейността на президента и че всяка дума, казана срещу действие на президента или срещу политиката на администрацията като цяло, е атака срещу президента, обявяване на война, политически проблем и разклащане на политическата система. Няма такова нещо. Така както партията е критична към дейността на правителството, към дейността на премиера, по същия начин смятам, че може да бъде критична и към дейността на президента
Още повече че една голяма част от гласовете, с които той беше избран, са гласовете именно на симпатизантите на БСП. А каква ще бъде избирателната система, е някъде много далеч назад в списъка от приоритети на българските граждани. Дори тези, които са политически активни, се вълнуват повече от други въпроси. Те безспорно са важни, но не бива да ги превръщаме в централни, защото каквато и да бъде избирателната система, има проблеми, които не могат да се решат чрез нея. Те са свързани и с финансирането на партиите, и с начина им на функциониране, но и с работата, подбора на хора, формирането и реализирането на политика. Независимо по какъв начин се избират, по-важно е какви са кандидатите, които партиите предлагат, и каква политика ще реализират. Трябва да се концентрираме не толкова каква е личността, а каква политика предлага, има ли визия за поста, който ще заеме, и какво ще прави там. Определено съм за това да има силен мажоритарен елемент, защото именно конкуренцията ще направи самите кандидати по-убедителни, по-ангажирани и по-отговорни към избирателите. Но трябва да се помисли дали въвеждането на мажоритарни кандидати е добрата стъпка. Смятам, че догодина, когато европейските и парламентарните избори се очаква да бъдат на близки дати, има логика да се мисли за уеднаквяване на начина на избор. Ще направим важна стъпка, ако въведем преференциално гласуване и за националния парламент както за европейския. Смятам обаче, че или не трябва да има праг, или той да бъде доста по-нисък от миналогодишните 15%, които се оказаха непреодолими за нито един от кандидатите.
Изключително важно е и как се сформират листите. Това много често е съпроводено със скандали, които изтощават партиите на един предварителен етап. Така че, ако някой чувства себе си недооценен от мястото, което заема в листата, ще бъде мотивиран не да се сърди и да се отдръпне от кампанията или дори да й пречи, а да се опита да го поправи чрез вота на избирателите. От това ще спечелят както самите партии, така и самите гласоподаватели. А ако се реализира идеята за електронно броене, която беше лансирана наскоро от БСП, ще направим една доста голяма стъпка към модернизиране на избирателната система и начина на провеждане на изборите. Хората в Европарламента ясно разбират, че няма как с магическа пръчка да се решат проблемите и че България още при влизането си имаше проблеми. Тук има разбирането, че по-важно от това какви ще бъдат цифрите в докладите е какви сигнали излъчваме, как работим с ЕК и разбираме ли важността на това, което трябва да се направи. И от тази гледна точка последните промени в правителството се ценят високо - и Меглена Плугчиева в новата й роля, и Михаил Миков. Като цяло положително е отношението и към министъра на правосъдието Миглена Тачева, която е сравнително нова. Но проблемът не е само изпълнителната власт. Основният проблем на правосъдието и вътрешните работи е съдебната власт и там има още много какво да се направи.
Разбира се, в очаквания евродоклад ще има критики, ще бъде оценен и напредъкът в някои области, но не бива да се очаква ЕК да решава вътрешнополитически междупартийни проблеми както й се иска на опозицията - парламентарна и извънпарламентарна. Според мен създаването на подобна атмосфера около този доклад вреди на България. Но заедно с това искам да предупредя хората, които разчитат на някакъв унищожителен доклад, че тези очаквания няма да бъдат оправдани и ми е интересно какво ще кажат на следващия ден. Ще трябва да похвалят правителството.
Финансовите санкции, които се налагат на България, не са процедура, измислена специално за нас. Но е факт, че в такива мащаби не е прилагана за друга страна. Жалко, че се стигна до тази ситуация, но сега се случи по-малкото зло, защото в резултат на тези санкции сме на път да изградим прозрачна и управляема и добре контролирана система за използване на европейските средства. Може да се окаже, че България е имала невероятен късмет, защото стана член на ЕС в един специфичен регион и много лесно можем да направим разликата, като видим какво е състоянието на страните на запад от нас на Балканите. И този строг контрол може да ни научи как да използваме максимално ефективно не само европейските пари, но и нашите пари в собствения ни държавен бюджет.