Изпитът по български език и литeратура
за кандидат-гимназисти постави на дневен
ред въпроса каква е разликата между
класическия и съвременния текст като
трудност за децата. Всички са убедени,
че съвременният текст и лексикално,
а донякъде и синтактично е по-близък
до учениците и по-достъпен за тях.
Високата литература обаче от всички
епохи разполага със свои стилистични
кодове и е много важно какъв е
конкретният текст.

Йордан Ефтимов
НБУ

Изпитът по български език и литeратура за кандидат-гимназисти постави на дневен ред въпроса каква е разликата между класическия и съвременния текст като трудност за децата. Всички са убедени, че съвременният текст и лексикално, а донякъде и синтактично е по-близък до учениците и по-достъпен за тях. Високата литература обаче от всички епохи разполага със свои стилистични кодове и е много важно какъв е конкретният текст. Едно е написаното от автор, стремящ се да пресъздаде разговорния език на улицата, съвсем друго - да те препратят към думи и творби на други писатели. Деян Енев пише на литературен език, често с по-сложни думи, многопластово.
Така че между един класически автор и днешен като Деян Енев няма голяма разлика от гледна точка на учениците
"Заложна къща" е много хубав текст, Деян владее хватката на разказа с неочакван край. Дано само и изпитът след 7-ми клас не се окаже с неочакван край за много деца.
Отделен въпрос е дали формата на изпита трябва да бъде трансформационен преразказ. Тя е новост в изпитването. Идеята, да се провери способността на учениците да превключат чисто граматически, е интересна - да сменят времена, залози, наклонения, лица...
Учениците обаче все още имат проблем със собствената си идентичност, не са опознали себе си и им е доста трудно да се впишат в чужда роля, да влязат в кожата на някой герой.
Дори студентите - особено в първи и втори курс, имат проблеми с изказването на мнение и държат винаги да кажат: аз смятам... Сами себе си убеждават, че имат изобщо позиция.
И на учениците, и на студентите не може да им се даде чисто граматически пример, без те да не обърнат внимание на конкретното съдържание. Тоест - казвате им конкретно изречение, за да подчертаете прякото допълнение. Те обаче се фокусират върху смисъла, върху случката.
При трансформационния преразказ пък освен съгласуването, смяната на времената и т.н. трябва да направят, макар и скрит, но някакъв анализ на текста. Всичко това е много трудно за седмокласниците, особено в случая със "Заложна къща". Прекрасен разказ, кратък, но трудно смилаем като алегория. Неподходящ за изпит на малки ученици, защото те ще започнат да се чудят какво е искал да каже писателят което всъщност не им влиза в задачата. Но със сигурност ще ги тормози и разсейва. И ще се отрази на оценките им.
По принцип в България има завишаване на бележките, както се видя и на първите проведени матури. Това е големият проблем. В Перник например бяха отчели средна оценка за целия окръг по български език и литература в 12 клас над 5,50. Не може 90 на сто от учениците да са отличници. Матурата показа неща, валидни за цялото ни общество - голяма част от населението не умее да се изразява добре, друга е глупава.
И това е нормално, не е ужасно. Не сме и няма как да бъдем нация от гении.
Нито една нация не се състои изцяло от гении Най-естествено е много ученици да бъдат скъсани, други да получат тройки. Това не говори зле за нацията, за гена ни. Не на всеки човек му се работи толкова, колкото на другия, по цял свят е така.
Всъщност матурите показаха, че имаме нормални, здрави деца - хитри са, гледат да препишат, не работят, ако има как да го избегнат...
Няма драма в ниските оценки, има проблем в нереалното оценяване. То обърква и личността, и обществото.