Ханс-Герт Пьотеринг
председател на Европарламента

На 12 юни 2008 г. гражданите на Ирландия гласуваха "против" Договора от Лисабон. Ще трябва да се анализира в детайли как се стигна до този резултат и какво е накарало ирландците да гласуват по този начин, като се има предвид, че те спечелиха от членството си в ЕС повече от всяка друга страна.
На пръв поглед изглежда, че много от гласувалите с "не" са го сторили от определени свои гледни точки, които често са противоречиви.

Някои бизнесмени агитираха "против", понеже виждаха заплаха за икономическата свобода, други, като част от синдикатите, защото договорът според тях не е достатъчно социален. Трети дори смятаха, че чрез договора абортите биха станали по-лесни или че ирландската данъчна система би била поставена под въпрос. Както генерал Де Гол е казал някога, при референдум се дават отговори на въпроси, които не са задавани. Не бих искал да стигам толкова далеч, но в тези думи има частица истина. Какво обаче наистина е подтикнало ирландците? Защо те не се довериха на Европейския съюз, че е на правилния път за бъдещето с този договор - това предстои да се анализира подробно.
Едно е сигурно днес. Резултатът от гласуването поставя ЕС пред едно от неговите най-трудни предизвикателства, макар и не първото. Договорът за реформи от Лисабон, произлязъл от Конституционния договор, който бе изработен от публично заседаващ Конвент, съставен от депутати от националните парламенти и от Европейския парламент, носи за ЕС повече демокрация, повече дееспособност, повече прозрачност. Той засилва ролята на ЕП, дава на националните парламенти повече отговорност при формиране на европейската политика, позволява инициативи на гражданите на ЕС спрямо европейските институции и гарантира зачитане на местното самоуправление.  Договорът от Лисабон е отговорът на критики от страна на гражданите с оглед на дефицити на ЕС. Този договор приближава съюза до неговите граждани. Не трябва да оставим никакво съмнение, че реализирането на Договора за реформи е абсолютна необходимост, за да може ЕС да защити своите ценности и интереси в ХХI век. Без реформите, които стават възможни чрез Договора от Лисабон, едва ли е мислимо присъединяването на нови страни към съюза. Ние изискваме от срещата на върха на ЕС в четвъртък и петък в Брюксел да се предприемат всички подходящи стъпки за реализиране на Договора за реформи. Какво следва оттук нататък? Най-напред процесът на ратификация трябва да продължи безрезервно, тъй като 18 държави вече ратифицираха договора. Ратификацията в останалите страни на ЕС важи точно толкова и трябва да се зачита така, както и вотът в Ирландия.