Изборите се изродиха. Най-демократичната идея -
народът сам да решава кой да го управлява, се
превърна в грозна търговия на гласове. За много
нашенци ходенето до урните не е свещено право,
а пазарлък - вече не за две кебапчета и бира,
а за пачка на ръка. В Сандански вдигнаха мизата
почти до стотачка, а в Казанлък тя падна до 30-50 лв.

Изборите се изродиха. Най-демократичната идея - народът сам да решава кой да го управлява, се превърна в грозна търговия на гласове. За много нашенци ходенето до урните не е свещено право, а пазарлък - вече не за две кебапчета и бира, а за пачка на ръка. В Сандански вдигнаха мизата почти до стотачка, а в Казанлък тя падна до 30-50 лв.
Затова с офанзивата за спешна промяна на избирателния закон президентът Георги Първанов настъпи по мазола политическата ни класа. Растящото отвращение към партиите на електората е сред най-големите проблеми и на управляващи, и на опозиция, колкото и да не искат да го признават.
Първанов предложи солиден пакет идеи за реформа. Сега по-трудният въпрос е как те да се реализират. За да не се извадят очи, вместо да се изпишат вежди. С други думи хубавите идеи трябва да се изчистят от заложените в тях лимонки, които могат да ги изродят.
Президентът предлага партиите да имат регистрирани структури в поне 2/3 от общините, за да участват в местен и парламентарен вот. Това означава ли, че в България не може да има електорални партии? Или пък е резултат на убеждението, че националните формации се ориентират по-лесно в местните проблеми от местните партии? Тогава защо толкова често местни избори се печелят от местни коалиции?
Предлага се партиите да се заличават, ако на два последователни избора в коалиция не са постигнали поне 2% или 1% самостоятелно. Но как ще се отчете резултатът на местните избори, при условие че във всяка община партиите участват в различна коалиция Това задължава ли всички да участват с кандидат в президентските избори? А как се отчита подкрепата за независими кметове, президенти, съветници или депутати?
Според идеята на екипа на Първанов излиза, че НДСВ или ГЕРБ не е трябвало да участват в местните избори през 2003 и 2006 г., защото не са се явявали на парламентарни избори. Тази идея обаче автоматично дава правото на кандидати на Движението за социален хуманизъм например.
Забранява се и финансирането на партии от юридически лица. Това означава ли, че фирмите могат да финансират само кампаниите на независимите кандидати? И случайно ли независимите кандидати са пропуснати, когато се настоява Сметната палата да проверява пиар агенциите, които работят за партийни кампании? Дали ще е по-демократично, ако вместо фирма Х кампанията се финансира от заведените под строй служители на фирма Х?
Предлага се въвеждането на разплащателни сметки, където да постъпват всички пари от дарения. Това означава ли, че за партиите се въвежда сватбарският принцип "подаръците - в пари"? Ами ако някой иска да дари например украса? Транспорт? Кетъринг? А как се осчетоводява личният труд?
Дали идеята, първоначално лансирана от лидера на ДСБ Иван Костов за закриване на партии и касиране на избори при финансови нередности, не е ново поле за изява на черния пиар? Вместо да обжалва в съда изборния резултат, опонентът може да дари бутилка шампанско за победата и да изпрати Сметната палата да търси произхода на парите например.
Въвеждането на мажоритарни кандидати също е нож с две остриета Тези "свещени крави" на всяка партия не могат да бъдат избирани за министри, зам.-министри, конституционни съдии и други подобни постове, защото това ще предизвика частични избори и може би загуба на мнозинство в парламента.
Колкото до уеднаквяването на изборните правила, за което призовава Първанов, въпросът е към кои избори ще се приравнят останалите? Към местните, където хората задължително трябва да са живели в общината, за да гласуват за нейната власт? Към парламентарните, където може да гласуват и от чужбина? Или може би към европейските, при които никой няма право да гласува, ако не живее на територията на ЕС?
От намирането на верните отговори на всички изредени по-горе казуси зависи и какво да чакаме от следващите парламентарни избори. Дотогава политиците имат достатъчно време да променят реда за гласуване и финансиране на партиите. В противен случай репортажите за следващия вот ужасно ще приличат на тези от Капалъ чарши. С всички рискове за съвсем сензационен състав на новото Народно събрание.
Боряна Йотова