Когато червените се ритат, държавата се клати.
Почнат ли обаче първите хора в БСП публично
да си разменят шутове и шамари, падат правителства.
Жан Виденов най-добре знае това. Още няма очи
да се изправи пред хората. А името му е
обидна дума дори сред социалистите.

Когато червените се ритат, държавата се клати. Почнат ли обаче първите хора в БСП публично да си разменят шутове и шамари, падат правителства. Жан Виденов най-добре знае това. Още няма очи да се изправи пред хората. А името му е обидна дума дори сред социалистите.
И Георги Първанов, и Сергей Станишев помнят случая "Жан". Първият едва спаси партията си след Виденовата зима. Вторият - като международен секретар на БСП прокопа магистрала в Европа, за да убеждава левите, че на "Позитано" не живеят канибали.
Заради всичко, което са преживели заедно като съпартийци и персонално като политици, късите пасове през зъби, които си разменят днес играчите на "Дондуков" 2 и "Дондуков" 1, са меко казано, странни. Защото само след месец България чака унищожителен доклад от Брюксел и единствената работа, която властта има в момента, е да зареже всичките си вътрешни дрязги. И да докаже на Европа, че уважава законите, а не граби еврофондовете като Лупи ЦСКА.
Защо Първанов отваря фронт срещу Станишев в момент, когато инфлация и цени предизвикват токови удари в страната, а Брюксел ни гледа накриво, е въпросът, който всички си задаваха вчера. Публична тайна е, че отношенията Първанов - Станишев отдавна са аристократично хладни. И най-малката искра може да ги превърне в открит двубой. Забрави ли Първанов кой го избра, скачаха червените депутати. Станишев вече не слуша никой, прави каквото си иска, отговаряха хората на президента.
Приятелският огън на Първанов съвпадна с негативната кампания срещу България, която тече, откакто Брюксел ни спря парите. Англичаните ни атакуват в Европарламента заради футболния гулиган Майкъл Шийлдс, французите ни клатят с "Могилино 2", а германците ни строяват с камшик за пътищата.
Няма спор - голяма част от критиките на Първанов към управляващата класа са основателни. И с право. Купуването на гласове е язва, която спешно трябва да се кюртира. Смешната присъда на краставичаря от Сандански показва, че само добра воля не стига и законът със сигурност спешно трябва да бъде променен. Безспорно, цялата избирателна система е овехтяла и също трябва да бъде поправена преди парламентарния вот. Усилията на президента да размърда депутатите заслужават адмирации. Едва ли участието на премиерски съветник в борда на "Мини Марица-изток" е най-почтеното решение на властта, щом лично Станишев е обявил, че екипът му няма да включва бордоваци. И управниците няма да печелят от управителни съвети. Но декларацията на Първанов, че никога никой от екипа му не е бил в борд, не е съвсем точна. От 2002 до 2006 г. Ерхан Кара бе в борда на летище Горна Оряховица, а само допреди 6 месеца съветничката му Катя Николова бе в "Булгартабак".
Има и нещо друго - когато принципна критика се прави с фразата: "Някой гради имиджа на премиера за сметка на президента", ситуацията рязко се променя. И замирисва на нещо лично.
Няколко лични послания отправи Първанов към Станишев вчера. Първото бе, че премиерът не се консултира с него, а с кръг съветници, които могат да го провалят като навремето Жан. Второто бе нещо като "Казвам ти, дъще, сещай се, снахо" - на футболни срещи Първанов и Бойко Борисов винаги са в един отбор и винаги печелят. Третото бе открито недоволство срещу червените шефове, които се кодошат из страната, че пазят място на президента в Института по история, след като му изтече мандатът.
Истина е, че президентското ръмжене дойде в мига, когато премиерът Станишев рязко натрупа точки. Американски експерти по сигурността му удариха най-мощното рамо, давано досега на български държавник. Предстои му и среща с Буш.
От беседата на тройната коалиция в "Катарино" Станишев рязко промени поведението си. От човека, който търсеше баланс между царя, Доган и Първанов, премиерът се изявява като силов играч. Взе да тропа по масата и рейтингите показаха, че хората са чакали точно това. Вчера Станишев замълча. Не отговори на Първанов. Разпореди на цялото "Позитано" 20 да преглътне обидата и да стисне зъби. Губещ, но правилен ход. Защото, ако влезе в словесна битка в Първанов, наистина рискува "Боянски ливади" 2 точно преди доклада на Брюксел. А от това не печели никой.
Всъщност зад престрелката между двете бели сгради на "Дондуков" може да стои и голямата конкуренция на два съветнически екипа. Всеки от тях се бори за имиджа на ръководителя си. При тях никога няма нищо случайно. Но всеки съветник има опасното хоби да ходи по ръба на бръснача.
Истината е, че каквото и да ги съветват, от конфликта нито Първанов, нито Станишев ще спечелят. А с лекота могат да разрушат това, което сами са съградили. И двамата ще настроят народа срещу себе си. Защото на всички политическите ежби вече им омръзнаха. До болка. Хората искат силна ръка, която да им реши проблема с цените на тока, парното и храните. Затова вместо да си говорят по медиите, двамата да се видят на 4 очи. Премиерът, като по-млад, да поиска срещата и да целуне ръка. Първанов, като по-мъдър, да прости.
Иначе всичко в държавата отива по дяволите.
Татяна БОНЧЕВА