Димитър Илиев

Ексминистрите на България се оказаха менте. Вместо да градят стратегии и планове как да възродят страната, се оказа, че не им оставало време за това.

Защото по-голямата част от светлата част от деня те са мислели как да похарчат парите от хазната, така че те да отидат в джобовете на роднини и приятелски кръгове Така хем се пълни по-лесно партийната хазна, хем след задължителния импийчмънт на 4-ата година от властването все ще остане нещо настрана. Или за хубава кола, или за хубава жена, както показва родната практика.
И ключът към качествената кражба се нарича Закон за обществените поръчки. Абсолютна символика е, че първият подобен закон, титулуван Закон за възлагане на държавни и общински поръчки, е приет през революционната зима на 1997 г., когато бе на път да се повтори сценарият Чаушеску от 1989 г. Тогава народът влезе в парламента, но не успя да се докопа до врата на червен държавник. Оттогава изтече бая вода, народът стана търпелив, а особено след като влезе в Европа през 2007 г., чака възмездие чрез правосъдната система. И, о, чудо, ситуацията сега се повтаря като на забавен каданс 12 години по-късно. Отново червените бяха на власт, отново ексминистрите се оказват крадливи и един подир друг в колона се редят пред портите на прокуратурата. Само че се оказва, че единственият човек, от който зависи дали ще има възмездие за откраднатото, е главният прокурор Борис Велчев. Само той може да каже дали ще започне производство срещу хората на власт. Просто защото у нас такава е практиката - всички магистрати се ослушват какво ще каже главният. И никой не прилага закона, ако не се произнесе главният. Затова към главния прокурор текат всякакви политически домогвания, които тръгват от лобистки разговори да не се пипа еди-кой си, минават през откровен рекет и заплахи и завършват с обещания за бъдещи постове. От другата страна стоят милионите българи, които си мислят, че щом главният прокурор
е честен и справедлив колегите му от градската прокуратура няма как да вкарат в съда калпав обвинителен акт. Или пък е невъзможно съдията да не вкара зад решетките бивш корумпиран министър.
На практика обаче това няма как да стане. Защото ръцете на Темида са вързани. От закона. И ако няма промяна, онези министри, които са бъркали в кацата с меда, ще имат време да си харчат парите. На свобода.
Борис Велчев обяви, че Наказателният кодекс и съдебното дело е последният влак, който да въдвори справедливост. Дори и тогава обаче е трудно да има присъди срещу хора от властта. Защото самият закон е такъв, че трудно може да се докаже умисълът за някой отклонен към приятелска фирма милион. Спешно трябва да се създаде система от независими контролни органи, които да сигнализират още в момента на сключване на договора, а не едва след неговото изпълнение, когато милионите са "изядени", апелира обвинител номер 1. Борис Велчев дори поиска промяна в конституцията, чрез която сам ще се откаже от тоталната независимост на фигурата "главен прокурор" и тоталната си недосегаемост. За да има справедливост. За разлика от предшествениците си Иван Татарчев и Никола Филчев, които се опияняваха от тоталната си власт и злоупотребяваха с нея, Велчев за пореден път реагира честно. Иска да даде ясен политически знак и заявява - "Не искайте аз да съм панацея за тотално обърканото и крадливо общество
Искам по-малко отговорност за колегите ми, а всеки от тях да носи своята пред закона и собствения си морал".
Всъщност ситуацията е зловеща, ако се окаже, че и главният прокурор осъзнава, че живее в паралелен свят, в който законите са калпави и неприложими. А това е знак, че държавността се разпада. И трябва бързо да се хване последният влак. Само промяна в Наказателния кодекс не е достатъчна. Трябва да се промени цялостно системата на контрол за харчене на държавни пари. Т.е. не просто да има наказания, а да се спре източването.