Мартин Карбовски

Всеки човек, който казва истината у нас и с това косвено поставя проблем пред правителството и евроинтеграцията, се оказва пиян. Това е традиция - който говори срещу нас, е луд или просто лош.
А ние цъфнахме и вързахме!

Пиян се оказа мъжът от Медвен, който разказва как децата от дома там са погребвани на две, на три. Кметът, системата, съселяните, чийто поминък идва от дома за умствено увредени деца (това е институцията с най-големия бюджет в околността), са много против някой да говори лошо за тях. В същото време дори и да е бил пиян онзи наш гробар, истината е проста - домовете в България имат страшни проблеми, които не се решават. И това си личи не когато децата са мъртви, а когато са живи. Пияният гробар и неговото измятане има друг генезис - като дойде някой отвън и ни пита от какво се оплакваме
ние винаги почерняваме краските
- но после, като дойдат нашите, викаме - пиян бях, те ме накараха. Трябва да се разбере наистина - пиян ли е този човек, или е обикновен идиот. Трябва да се разбере - като видите буренясалото гробище - дали пък някой наистина е изпратил подобаващо тия безименни увредени деца?! И още - хлапетата не умират от диагнозите си - умират от дизентерия. Това е сигурно, защото в Медвен се грижите добре за тях, нали. Защо се правим на улави - това остава неясно в тая европейска ситуация.
Пияни бяха и журналистите на Би Би Си, които купиха бебе от една майка в Североизточна България. МВР обяви официално тези англичани за пияници - хора, които са имали проблеми със закона, някакви неплатени фишове за паркиране. Не стана дори обществена дискусия. Защото у нас осъдени за купуване на бебета няма, следователно - не може да има такъв репортаж. Това е комунистически рефлекс - и то не на политиците, а на всички, които се правят, че им пука за тия проблеми. В същото време в Испания, Гърция и Италия се множат присъдите на хора, купуващи бебета - между тях българите са мнозинство.
Аз също купих бебе през септември 2006-а. Нямаше нужда да ме изкарват пиян, защото
всяка българска истина е евтина скъпа е френската истина.
Не успяхме да изкараме пияна само журналистката Кейт Блюит, когато направи филма за Могилино. Затова пък с песни и танци се направихме, че решаваме проблема на децата от приюта. Девет месеца по-късно домът там не е закрит, въпреки че Агенцията за закрила на детето много преди филма на Блюит е поискала да бъде затворен. Сигурно политическата класа иска да реши проблемите си по присъединяването - от това зависи бъдещето й. Но малките кметове на Медвен и на Могилино стопират тотално промяната. Затова всеки, който каже нещо по проблема - вече е пиян. Всеки, който казва истината, ни клевети.
След Могилино има заповед журналисти да не се допускат до приюти и сиропиталища. Ако наистина сте добронамерени - пуснете ни да видим как работите по въпроса с увредените деца и сираците! Защо не ни пускате да видим как е? Защото сте гузни - защото ако се разбере с какви бюджети разполагат домовете, ще се разбере нещо просто: за ужаса с децата са виновни малките крадци по места. А политиците нямат воля да ги накажат - защото кметът "е наш". 
Утре ще бъдат пияни хората, които алармират за дома в Пастра. Там 110 мъже с умствени увреждания живеят като скотове и домът също отдавна трябваше да е закрит. Където и да отиде европейски журналист - все ще ви се стори, че снима антибългарска кампания. И ще повдигне теми, които отдавна трябваше да сме изговорили и решили. Могилино, Медвен, Пастра, Куделин - това са неща, за които разбираш, че има проблем, когато отидеш в Европейската комисия. За тези неща говорят там - тук говорят само пияниците.
И още - това, да си признаем проблема, не значи че някой иска да ни очерни. Първата стъпка по решаването на един проблем е неговото признаване - това ще ви го каже всеки анонимен алкохолик. Но общото пиянство и рефлекс да затваряме очи пред това, което ни плаши
продължават 20 години след социализма! И продължава, и няма лек за това пиянство и за последващия махмурлук.
Черни новини има навсякъде и те не могат да компрометират цяла една нация. Когато австриец спи с дъщеря си, за това говори целият свят и проблемът се решава. Някой си отива, някой е уволнен, други влизат в затвора. У нас всичко се крие заради малкия сатрап, който има и мъничко власт - той на всяка цена не трябва да бъде уволнен, а да влезе в затвора е някак неприемливо. Ето така България не иска да реши проблема си с насилието, унижението и ужаса на собствените си деца - били те дефектни или читави. България смята, че всичко лошо, казано за нея, е измислица. Това вече не е пиянство. Това е сериозна диагноза.