Крум Благов
Българите хем дават много пари за правосъдната система, хем не са доволни от нея. Това сочи проучването "Цената за правосъдието в България" за периода 1998-2008 г., финансирано от институт "Отворено общество".

За тези десет години парите за съдебната власт са нараствали средногодишно с 21,8 на сто и са се увеличили шест пъти.
В тези сметки освен бюджета на самата съдебна власт са включени разходите за комисията "Кушлев" и на Министерството на правосъдието за издръжката на затворите, обезщетяването на жертвите на престъпления, съдебни сгради, охрана и др.
Отделно Европейският съюз е отпуснал на съдебната система помощи по различни програми в размер на най-малко 218 млн. евро.
За същото време републиканският бюджет нараснал по-малко от два пъти, а брутният вътрешен продукт (БВП) - със 152%. Разходите за образование, здравеопазване и социални дейности през 2008 г. са нараснали само около два пъти в сравнение с 1998-а.
Бюджетът на МВР също се е увеличил много над средното равнище - почти три пъти за десет години. През 2008 г. той достига близо един милиард лева. Като се тегли чертата, според изследването излиза, че за десет години разходите за правосъдие са с ръст 875%, и то без заплатите на дознателите от МВР, за които няма данни.
Едно на друго бюджетът за обществен ред и сигурност в България е 2,9 на сто от БВП. По този показател сме абсолютни шампиони в целия ЕС.
Там за правосъдие дават средно 1,8 % от БВП, а в еврозоната още по-малко - 1,7 %. Във Франция например този показател е 1,3 процента, а в Дания - само 1%. "България харчи значително повече от западни страни като Швеция, Финландия, Холандия и др." - заключават авторите на изследването. Броят на съдиите на глава от населението у нас е над средния за Европа. Същото важи и за прокурорите. Пред нас по тези показатели са само бившите съветски републики. Освен това средната заплата в съдебната система е най-висока в публичния сектор. За 2008 г. тя е около 1200 лв., а магистратите взимат над 2000. При това натоварването им не е по-голямо, отколкото в чужбина. На един прокурор се падат по по-малко от 102 нови преписки годишно, докато във Франция например са близо 3000. На 100 000 жители се падат само 870 наказателни дела, докато в страните рекордьори от ЕС - Испания и Кипър, броят им наближава и дори надхвърля 12 000. По брой на гражданските и административните дела обаче България е на трето място в Европа - пред нас са само Австрия и Сърбия.
Какво получаваме срещу тези пари? Според статистиката България е рекордьор в ЕС по спад на регистрираните престъпления и е в петицата на страните с най-ниско ниво на престъпност. От 1995 до 2006 г. регистрираните престъпления са спаднали с над 30%.
Има обаче голяма вероятност тези данни да са силно занижени. Както е известно, статистиката представлява верен сбор от неверни числа. Според едно проучване на Центъра за изследване на демокрацията много престъпления, особено по-дребни, изобщо не се регистрират. През 2005 г. например гражданите заявяват, че са били жертва на 542 161 престъпления, а в полицията са регистрирани 101 806. От ЦИД правят извода, че у нас от пет посегателства се регистрира едно. Косвено доказателство за това е фактът, че по брой на убийствата, които като тежки престъпления няма как да се скрият, ни изпреварват само Турция и балтийските държави.
Едно от възможните обяснения за спада на престъпленията е, че хората не вярват на полицията и невинаги се оплакват, когато станат жертва на кражби или грабежи. Само 25 на сто от българите са готови да се доверят на полицаите, а недоверието към тях споделят 65 процента. (Другите 10% нямат мнение.) За сравнение средното недоверие към полицията в ЕС е 35%, а доверието - 63%. Във Финландия 91% от хората вярват на органите на реда. Доверието към съдебната система е още по-ниско. В това отношение ние сме на първо място в ЕС - 75%. Само 13% от българите вярват на съда.