Мартин Карбовски

А пък дядо Хъско от село Турян не разбрал, че е дошла демокрацията. Живеел като отшелник от 29 години, вземал си пенсията и с хората не другарувал - за него "преди" и "сега" се разделят от две неща - преди е бил по-млад, а сега по-малко се яде.

Дядо Хъско не знае, че животът на българите е влязъл в историческата спирала - 20 години по-късно след одобрението към Тодор Живков (изразено на избори и клонящо към 90%), българите отново са на път да изненадат света - в момента техният лидер Борисов е с най-голямо одобрение в страните от ЕС. Седемдесет процента! С по-голямо одобрение е само Владимир Путин (78%), но пък той е подчинен на Медведев (69%) и не е в тази класация. Спиралата на историята не помага обаче на българите да се досетят, че нещо не е наред - след като толкова си одобрявате лидера, защо ви е на такова дередже държавата Всъщност българите ехидно се подсмихват - това е одобрението, което е на бебешката възраст 100 дни. Утре българите ще разберат, че няма кой да им "оправи" държавата и от "Осанна" ще отидат по скалата на одобрението на "Разпни го!". Така беше със Симеон Втори през първите 100 дни (от осемстотин!), така ще е и с Бойко Борисов. Одобрението към лидера у нас е като надеждата някой друг да ти изпере ризата. То съществува само защото хората у нас не са наясно, че ризите трябва да се перат лично. Има и друг въпрос, друга нередност в тази картинка - след като българите толкова обичат ръководителя си, защо се оказва, че пак те са на първо място по усещане за нещастие в държавата Европейски съюз? И на това има прост отговор - българите харесват неистово ръководителите си в началото на техните мандати, защото не харесват себе си. Не харесват тротоарите си, улиците си, градовете си, архитектурата си, църквата си, съда си, влаковете се, морето си, пътищата си бившето правителство, което докара свинския грип Българите не харесват дори жените си и непрекъснато ги ъпгрейдват със силиконови смеси. Заради това нехаресване и заради нуждата от промяна (която вече трябва да наричаме "обикновен ремонт"), те се хващат като удавници за сламка в образа на всеки, който идва с добри намерения да ги спасява. Но удавниците са много, сламката е една, пък била тя Бойко-Борисова сламка. Всички знаем, че сламката на Бойко Борисов е греда от непотъваща секвоя. Но един ден като видим, че Бойко няма да дойде да ни премете двора, ние ще се върнем там, откъде сме дошли - мястото, където за всичко ни е виновен някой друг. Те, българите, сякаш силно се надяват техният образ в огледалото да се промени насила отвън - я от Тато, я от Царя, я от Борисов. Онова, което отново не знаят е, че образът на всеки човек се променя, ако поне се избръсне сутрин. Често това у нас се отнася и за жените, но дори и жените чакат някой да дойде да ги обръсне навсякъде - в случая това е днешният герой Борисов. Отвън ни изучават - така, както бай Хъско от село Турян биха изучавали лабораторните историци. Каква нация само - най-нещастната, но с най-голямо одобрение към началника си. Нищо ненормално няма в тая работа - просто се връща старото време - Татовото, от което много хора ще бъдат доволни. А всъщност, като се замислиш, много хора са като бай Хъско - повечето от тях не са разбрали, че нещо се е променило. Нормално е - след като ти не си се променил, значи нищо не се е променило. Спиралата на историята просто връща българите назад - като групичка ентусиазирани и след малко разочаровани сперматозоиди, на които им остава да бягат на място и да мечтаят за по-справедлива спирала, донесена някъде отвън.