Доц. д-р Боян Дуранкев

100-те дни на едно правителство не са особен повод за анализи, особено при един четиригодишен маратон от общо 1460 дни. Нещо повече, никога не е сигурно, че спринтиралите по-бързо или по-бавно ще пристигнат на финала първи или последни.

 Но по някакви неписани стари традиции политиците се "обсъждат" по-шумно (невинаги по-умно) именно на този знаменит ден номер 100. В този контекст на кантара на общественото мнение винаги се претеглят три неща. Първо, доколко властимащите изпълняват най-важните от предизборните си обещания; второ, доколко са в състояние да отговарят на нуждите и потребностите на гражданите; трето, доколко умело се справят с неочакваните препятствия по пътя напред. Да подложим по тази логика на дисекция досегашното управление на ГЕРБ. Знаменитата "Програма за европейско развитие на България" на партията от 1 юни 2009 г. представи пет приоритета на управлението пред избирателите: (1) възстановяване и гарантиране на справедливостта в българското общество; (2) превръщане на България в основен фактор на стабилност в региона и света, уважаван член на Европейския съюз; (3) благоденствие и просперитет за българските граждани и българската икономика; (4) подобряване на социалната сигурност и създаване на благоприятна и здравословна среда на живот; (5) развитие на човешкия капитал на нацията за по-високо национално самочувствие. Пет месеца по-късно ГЕРБ има какво да каже и да покаже за изпълнението на своите пет обещания. От една страна, възстановяването на справедливостта в българското общество е започнало, макар и в скромни граници, с разкриването и преследването на нарушенията и престъпленията на тройната коалиция И въпреки че корупционните практики от години са облечени в елегантна "законова" форма, има шанс, от кумова срама, поне един министър и няколко зам.-министри от бившите да стигнат до съда. Не че ще бъдат осъдени, ако се съди от резултатите по преследването на бившия столичен кмет преди кметуването на Бойко Борисов. Но че с преследването и предаването на серия "бивши" на прокуратурата справедливостта в България няма и не може да възтържествува, това е пределно ясно на всеки, който има претенции за съвременен политик. Трудно е бързо и лесно да бъдат възмездени (и то справедливо!) милионите обикновени български граждани, пострадали от измамите на масовата и касовата приватизация, разграбването на външнотърговските дружества, източването на резерва и на бюджета, рекета на мутрите, бандитизма на организираните престъпници и т.н. Обикновените хора ще очакват бързи действия именно в тази посока, наред с гоненията на едрите партийни престъпници. В края на краищата, колкото и да са сладки "приказките от 1001 нощ", в случая за "лошото наследство", те все някога доскучават. ГЕРБ има цели още 901 дни, за да докаже, че има сили да се справи с несправедливостите! От друга страна, може би най-съществени успехи постигна лично Бойко Борисов по отношение нарасналото уважение към България като млад член на Европейския съюз. Не само срещите с лидерите на другите страни, но и изразените принципни позиции по редица остри въпроси (последно - по повод на екологичното развитие на ЕС) подсказват повишено самочувствие и прагматична мисъл. И не само това. И Македония, и Турция, а вероятно и други кандидатки за членство в ЕС със сигурност проумяват, че пътят им към Брюксел минава точно и само през София, при това първо по незавършеното Околовръстно шосе. От трета страна, "благоденствието и просперитетът за българските граждани и българската икономика" изглежда поставено на диетичен режим, по-точно на малка и тънка пица която няма много добавки отгоре - лоша и оскъдна храна за истински европейци! За късмет на бившите управляващи растежът на икономиката съпътстваше почти цялото им властване. За лош късмет на Борисов и компания (тук задължително трябва да причислим и безусловно подкрепящата го национално "Атака", и ("без")условно подкрепящата го идеологически Синя коалиция), сривът на икономиката, а от тук - и ръстът на безработицата и последващият го спад на ниските доходи започва именно под неговото управление. За още по-лош късмет пазарните провали в развитите страни, както и в България, се реализираха по идеологията на крайната десница и в името на "свободата на пазара". И за най-лош късмет тези страни вече започнаха да излизат от рецесията и кризата, а България - продължава да пропада все по-надолу и краят му не се вижда. При това независимо от завръщането на някои от бленуваните еврофондове! Напомняме тези обстоятелства, понеже след по-малко от 4 г. ГЕРБ ще трябва да е изпълнила обещанието си за "несимволично" нарастване на благосъстоянието на гражданите, ако иска да остане някога пак във властта. Именно по тази причина третият приоритет е всъщност приоритет номер 1 за бъдещето на ГЕРБ и лично на Борисов като политик.

(Следва утре)