Димитър Илиев

Явно дълго време сме живели в нещо като лудница. Мишоци наскачали по властта и преяждали от трохите й.

Нямало кой да пусне на сцената Лъвовете, за да въведат ред. За капак в играта се включили и Котараците, за които се пазели апетитни хапки. Така изглежда циркът, в който се е превърнала държавата след пълния мандат на тройната коалиция. В навечерието на стоте дни на новата власт пък гръмнаха фойерверките с шпионските скандали и сагата с хвърчащи доклади в ДАНС. Поредното бунище, завещано от кабинета "Станишев". Всеки следващ ден лъсват нови пикантни детайли от
бутафорията, в която сме живеели
Въпросът е какъв e полезният ход сега.
Възмутен от намеците на Станишев, Борисов поиска пълна проверка на приписания му приятелски кръг на Котараците. Лошото обаче е, че няма кой да им хвърли хапчетата валериана. Със сигурност няма как да се разчита на агентите от ДАНС. Агенцията в последните месеци се самоизяде в битката дали да лови политици и крупни бизнесмени, или да ги рекетира. Така от Агент 007 родното ФБР се превърна в обикновена клоака 00, в която несъстояли се консултанти като Гамизов преяждат с милиони, продавайки рецепти срещу страха от Големия брат зад океана.
Разпадът на системата за национална сигурност се оказа логично следствие на липсата на всякакъв политически свян у бившите управляващи, които са крали като за последно, уверени, че няма да бъдат пипани от съдебната власт след мандата си.
Как да се стигне до възмездие обаче?
Прокуратурата се оказа между чука и наковалнята. Засипани от сигнали и вопли от всички посоки. Не сме пожарна команда, която да гаси политически битки, възмути се главният обвинител Борис Велчев.
Прокуратурата трябва със сетни сили да брани реномето си. Защото стоварването на юмрука на възмездието със силата на закона се оказва често мисия невъзможна. Държавните обвинители  се сблъскват постоянно с перфектно измислена схема, в която големите клечки във властта
почти винаги излизат сухи от играта
а горят дребни риби, принудени да узаконят далаверите. Голямата трагикомедия обаче настава, когато делата отидат в ръцете на съда.
Там правосъдие въздават магистрати, избрани от Висшия съдебен съвет. За зла участ натоварените с много чест, компетентност и доверие висши съдии масово се оказваха заложници. По-точно бурмички, завъртени в рулетката на един 27-годишен Остап Бендер - Красьо Черния с ланците. В работно време той ухажва магистрати и прибира хилядарки срещу влияние и обещание за постове, в свободното време ги пръска по фолк дивата Магда. Е, от тези магистрати, които чакат повишение от мургавия плевенски бакалин, ли да искаме правосъдие?
Напротив, тая срамна история с родната Темида прилича на катаджийския бизнес. Мераклиите плащат по 3000 за назначение и след това започват да се състезават кой пръв ще избие рушвета с 20-левки от шофьорите.
Само че магистратите са назад с по 200 бона. Което означава груб и необуздан рекет и раздаване на индулгенции за милиони на хора от властта и бизнесмени с яхти и самолети. За да съберат сумата за Красьо Черния, която да ги изстреля към следващия по-висок пост. Как се докарахме дотук, г-да съдебни заседатели, би попитал иронично Остап Бендер.
Отговор няма, защото кръгът с правосъдието изглежда повече от омагьосан.
Остава да слушаме съветите на зевзеците по форумите. Те предлагат да посипем малко валериана около апетитните постове и да видим кои котараци ще се съберат. После да проверим кои телефони са в тефтерчетата им и с кого най-често си говорят. Само че кой да направи това при ДАНС като WC и национална сигурност като решето?