Срещнали се две жени на една и съща възраст. Първата елегантна, поддържана дама, втората - лелка. Как успяваш - пита женицата. Излизам с по един-двама господа на ден, взимам подарък по 20 лв. - обяснила деликатно дамата. Видели се след време пак - положението непроменено. Излизам с по 20-ина господа, взимам по 2 лева - притеснено разяснила ситуацията жената.

Юлиана ОНЧЕВА

Срещнали се две жени на една и съща възраст. Първата елегантна, поддържана дама, втората - лелка. Как успяваш - пита женицата. Излизам с по един-двама господа на ден, взимам подарък по 20 лв. - обяснила деликатно дамата. Видели се след време пак - положението непроменено. Излизам с по 20-ина господа, взимам по 2 лева - притеснено разяснила ситуацията жената.
Вицът си е виц, макар и стар, а въпросът кой, кога, защо и за колко се продава, у нас не е философски, а политически. За пореден път си пролича на общинските избори в Сандански преди два дни.
Стандартът на живот в града подскочи - с няколко хиляди бюлетини. В Казанлък пък доволно потриват ръце в очакване на вота на 21 юни, късат листенцата на розите и вместо "обича ме, не ме обича", гадаят: 50, 100, 150, 200... лева за глас в урната.
Изборното време на обещанията свърши. След 20 години преход към демокрация професията политик е на изчезване, занаятът избирател процъфтява. Пазарът ниши не търпи - бизнесът си направи сметката, че му е по-изгодно да плаща директно на гласоподавателите срещу власт за своите представители, отколкото на политиците, които я изпълнят поетите ангажименти, я не. Лъжливите овчарчета на българската политика сега изпитват на гърба си мъдростта на народните приказки - и тези, които ги подкрепяха, и другите, които им финансираха кампаниите и черните каси, ги заобикалят като прокажени.
Това е поуката от вота за общински съветници в Сандански преди два дни. И още: и управляващи, и опозиция са абсолютно лицемерни като твърдят, че се борят за честни и прозрачни избори. Защото същите законодатели, които се възмущават шумно и дружно от алъш-вериша на вота, са приели такива наказания за търговия с гласове, та сега купувачът, признал си и осъден, се разхожда на свобода из града. Вярно, все пак ощипан законно с 2500 лв. и превъзпитателни разговори с полицията за 6 месеца. Дали му пука обаче?
Друг пример: БСП подкрепя кмета на Сандански, той пък е пръв приятел с осъдения търговец на гласове, но не знае какви ги е вършил другарят му от 30 години насам, а соцпартията е искрено възмутена!
Дали някой вярва?
Избирателите отговарят - не сме идиоти, по-добре да вземем по някой лев от цялата тази мръсотия.
Отсега е сигурно, че така ще бъде и на парламентарните избори през 2009 г. Активността на електората ще се вдига само срещу заплащане, без значение от етноса, защото доводът "ние да не сме по-балами от циганите" очевидно се радва на гостоприемство в не малко български домове.
Не че няма как нещата да се променят - крещяща нужда от промени има и в избирателния закон, и в Наказателния кодекс, и на други места, които зависят само от волята на иначе възмутените политици. Дори джентълменско споразумение между тях да не пазаруват избиратели като краставици би свършило работа. Но по всичко личи -
няма да стане, докато Брюксел не тропне по масата и по този въпрос. И не обяви например - решенията на българските политици няма да се признават в ЕС, каквато заплаха тегне над родното правосъдие.
Предпазна клауза, спрени милиони, замразяване на членство - това са вълшебните думи, които действат като остен на политиците ни.
Другият път е доста по-дълъг - избори до дупка, защото недоволни от резултата обжалващи партии винаги ще има, а хората ще се радват да са на минимална заплата като избиратели всеки месец.
Докато минали, настоящи и бъдещи управници разберат, че всички губим и от две по двайсет, и от двайсет по два лева.
Другият вариант е да си признаем, че сме страната на Ванко 1, в която склоняването към проституция е официална държавна политика.