Белчо Цанев
Газопроводът "Южен поток" със сигурност ще премине през турски териториални води, но в сухопътната си част ще продължи през България. Това е заявил руският енергиен министър Сергей Шматко на българския си колега Трайчо Трайков при вчерашното му посещение в Москва.

 Трайков няколко пъти повтори, че е получил уверения, че "Южен поток" няма да заобиколи България, каквито спекулации се появиха в руската преса. Нещо повече - руският премиер Владимир Путин заяви в четвъртък след разговор с колегите си от Италия и Турция - Силвио Берлускони и Реджеп Ердоган, че "Южен поток" дори може да бъде построен доста по-рано от "Северен поток".
"Силвио налага на нашите предприятия много трудна задача по отношение на "Южен поток", коментира Путин на видеоконференция с Ердоган. "Той казва, че "Южен поток" трябва да бъде построен по-бързо от "Северен поток", който свързва газовата мрежа на Русия с Германия по дъното на Балтийско море", обясни Путин. "Наистина можем да го направим", добавил Путин.
На фона на тези изявления обаче руският "Ведомости" информира, че не получил отговор от "Газпром" дали е готов да строи спешно "Южен поток", за да реализира идеята на Берлускони този проект да заработи преди "Северен поток". Нещо повече - експерти от "Газпром" дори били убедени, че премиерите на Русия, Италия и Турция просто се пошегували.
Според енергийни експерти в България обаче "Южен поток" действително може да се реализира преди "Северен поток" поради чисто икономически съображения. Най-важното от тях е бурното развитие на газовите пазари в Южна Европа, най-вече в Турция и на Балканите, които се нуждаят от драстично увеличение на подаваните от "Газпром" количества синьо гориво. Количества, които само след няколко години няма да могат да бъдат подавани поради ограничения капацитет на съществуващите транзитни газопроводи. Същото се отнася и за пазарите в Централна Европа и Италия, за които няма друга алтернатива да увеличат доставките си освен от Изток. Като, разбира се, под "Изток" разбират освен "Южен поток" и проекта "Набуко", който трябва да диверсифицира доставките на газ, включвайки и производители като Туркменистан, Египет и Иран.
Проектът "Южен поток" може да изпревари северния си събрат и по екологични и политически причини. Балтийският газопровод може да се забави заради екологичните забележки на Швеция и други балтийски страни, смятат експерти, цитирани от руски издания. Въпреки че според "Ведомости", шведското правителство не отговорило на въпрос на вестника дали ще има забавяне на "Северен поток", а представител на руския премиер дори уверил, че няма да има забавяне на балтийския проект.
Дължината само на морската отсечка от "Южен поток" е близо 900 км. Според италианските инвеститори изграждането му може да започне след около година - доста спешно за проект, за който още няма нищо окончателно решено. Но в крайна сметка "Северен поток" може да се забави толкова много, че в крайна сметка "Южен поток" да го изпревари, коментира "Ведомости".
При сегашното посещение на министър Трайчо Трайков в Москва действително не стана ясно нищо около схемата за финансиране на "Южен поток". Още по-неясен е въпросът с какъв дял ще участва България в проекта, нито в крайна сметка ще печели тя от преминаването на огромните количества газ през наша територия. По отношение на самите количества също не ясно последно дали те ще са първоначално лансираните 31 млрд. куб. м, или впоследствие коментираните 63 млрд. куб. метра. Единствено сигурно е, че България ще се бръкне за част от първоначално предвижданите за строителството на "Южен поток" 25 млрд. евро.
Натискът за по-бързото реализиране на "Южен поток" обаче означава и друго - забавяне на важния за България и ЕС проект "Набуко, който трябваше да диверсифицира доставките на газ за няколко държави, включително и България.
Никаква яснота не беше постигната и по отношение на другия важен за България проект - нефтопровода "Бургас - Александруполис". Поставеното от наша страна искане разтоварването на нефта да става не на плаващи буйове, а на док след разширяване на порт Бургас, неминуемо ще доведе до огромни проблеми с еколозите. Причината е, че локализирането на евентуален разлив навътре в морето става много по-бързо и сигурно, отколкото на брега. А и почистването на нефтените петна в морето струва доста по-евтино, отколкото рекултивирането на пясък и почва, замърсени със суров петрол.
Никаква яснота няма все още и по важния за бъдещата ни енергийна независимост проект - АЕЦ "Белене". Все още нямаме окончателен разчет какъв процент от централата трябва да притежава държавата, заяви Трайков. Ако се стигне до вариант, в който България търси сама инвестиране на целия проект, нещата стават съвсем други, след като участието на RWE е под съмнение. Споменавани са варианти, според които Русия може да държи голям дял от централата, но тук трябва да се обмислят всички възможни съображения, каза Трайков.
Общо взето, след посещението на министър Трайков в Москва енергийната мъгла започна да се сгъстява още повече.