Момчил Стоянов
бебе

Преди 9 месеца можех да се родя за 2000 лева. В частна клиника, по здравна каса с официално доплащане.

Родих се за 800. В държавна болница. 400 лева бяха легални - за избор на екип. Останалите отидоха под масата според неписания ценоразпис на лекарите.
Можеше да се родя и безплатно, без екстрата избор на екип. Но това е все едно да пълзиш на тъмно - може да докопаш любимата си играчка, но може и да бръкнеш в контакта.
Сега властта е решила да шамароса през ръцете докторите, които вземат рушвети. Тоест вариантът, по който аз съм се родил, би трябвало да отпадне. Ще остане моделът, прилаган в частната болница - финансиране от здравната каса, плюс официално доплащане от пациента. Дали това е ваксината, която предпазва от подкупи, ще покаже времето. И джобът на хората. Ако в държавната болница ще искат 2 бона за раждане, майките със сигурност ще изпитат носталгия по рушвета. Ако пък легалното доплащане е по-малко, достатъчно ли ще получи лекарят, за да не протегне пак ръка под масата?
Един съвет към финансистите, които ще редят ценоразписа на медицинските услуги - доплащането трябва да се слага внимателно и прецизно като бебешки памперс. Хем да не стяга много, за да не ти изкара въздуха, хем да не е прекалено хлабав, за да не протече. А че здравеопазването ни има нужда от памперс, е ясно като бял ден.
Може да съм малък, но вече знам, че системата у нас е по-страшна от Кумчо Вълчо и Кума Лиса, взети заедно. Вой на умряло от пациентите и свирепо надхитряне между лекари и каса. Възрастните могат да замерят здравното осигуряване с безброй примери от обиколките си по лекарските кабинети. Моят житейски опит е кратък, но също мога да разкажа някоя друга история.
Влиза българин в аптека, за да купи капки против колики.
- Това лекарство е за бебе, значи е безплатно. Само ми дайте рецепта от педиатър - казва аптекарят.
- Нямам рецепта, ето ви парите - отговаря клиентът.
- Но защо ще плащате за бебешки капки?! - недоумява аптекарят. - Добре, ще ви взема парите, но ако ми донесете рецепта, ще ви ги върна.
Историята звучи невероятно, но е съвсем реална. С уточнението, че се развива в Германия. Така един приятел на татко ме снабди с немски капки против колики за 7 евро.
Няколко дни по-късно - мама ме заведе на задължителна имунизация против полиомиелит, дифтерия, тетанус и коклюш, която се води безплатна. Педиатри и препатили родители обаче са единодушни - ако имате възможност, не слагайте ваксината на здравната каса. Купете комбинираната "Пентаксим". По-ефикасна и по-безопасна е. Струва 50-60 лева за един прием. Нужни са общо три.
Както повечето майки, и моята избра по-добрата ваксина. Безплатните отлежават в хладилниците на докторите. Не ми е ясно защо касата продължава да предлага нещо, което родителите отказват да дадат на децата си? И дали това ще се промени, ако задължителните здравни вноски станат две? Все пак, като плащаш повече, очакваш повече. Мечо Пух го е казал: Колкото повече, толкова повече, господа финансисти. Това ми подсказват моите първи сблъсъци с родното здравеопазване. За 9 месеца - толкова. Май е достатъчно, за да почна да съжалявам, че не съм се родил германче.