Доц. д-р Боян Дуранкев

Навремето Оскар Уайлд твърдеше, че не иска нищо да променя в Англия с изключение на климата. Обратно, от десетилетия българите са убедени, че в България трябва да се промени всичко с изключение на климата и природата.

 За зла участ на нашите сънародници през последните две десетилетия "преходът" не само не ги разубеди от това им черногледо мнение, но го и затвърди. Особено старание в прокарването на тази теза положиха десетки и стотици "професионални политици", които изключително успешно смъкнаха българите по индекс на човешкото развитие от 28-о място през 1990 г. на 61-во през 2009 г. Такова пропадане в света не е имало, а вероятно и няма да има!
Конкретно казано, "свършекът на прехода" се очакваше да се осъществи след приемането на страната ни в ЕС и след потичането като "пълноводен поток" на прочутите еврофондове. Освен това от гледна точка на демокрацията очакванията бяха нашите "професионалисти" да бъдат, с голямо извинение, леко превъзпитани и облагородени (в смисъл на европеизиране). Нищо подобно! България стана симпатичен донор на ЕС чрез вноските в общата му хазна, без да се облажи щастливо от потока на еврофондовете. А повечето наши политици продължиха да демонстрират отлично възпитание, светски маниери, скъпи облекла и завидни езикови познания, но останаха на нивото на крадлива партизанщина и семейно-битови "политики". "Двете успешни години" на членството ни в ЕС достатъчно отвратиха избирателите от "политиците на успеха", а правото на гласуване позволи да ги оставят в дълбок размисъл дали "колективното невежество" на избирателите ги е изпратило в забвение, или пък "едноличният чар" на Бойко Борисов си е казал тежката дума. Къде сбъркаха ли? Сбъркаха в сметките. Докато пресмятаха колко и откъде гласове да си напечелят, напечелените от взятките средства си прехвърляха в тайни (вероятно) сметки извън "опасната" (вече за тях) родина. Властта вече е в ръцете на точно този Бойко Борисов, който днес е министър-председател на РБългария, лидер на собственото си творение - ГЕРБ, както и главен герой в чудотворни съвременни предания митове, легенди и даже вицове. Няма лошо, така е навсякъде с всеки политик по върховете.
Интересното в случая е, че докато аналитиците изчакват непонятно защо цели 100 дни, премиерът състави правителство, подгони бившите управляващи, фокусира насоките на промените и осъществи срещи "точно с когото трябва, точно където трябва". Тези совалки на Борисов напомнят стила на един Кисинджър при поставянето на неотменимите въпроси и при решаването на най-острите проблеми. Но освен всичко останало те свидетелстват за една още по-категорична промяна на националната ориентация, при това в условията на все по-тежка криза, в посока на по-плътна интеграция с основните страни членки на ЕС, а и с най-важните ни партньори извън съюза. Нещо повече, уникална черта на премиера е, че на срещите той не отива с окончателно готови и подготвени решения, а търси отговори на въпросите на принципа на взаимната изгода, като стига до приемливи компромиси, но не прави фатални отстъпки. Накрая, за разлика от предшествениците Борисов си позволява непринудени разговори, без да изпада във фамилиарничене. Той, по всичко изглежда,
не е от онези банални "костюмирани" политици
които щом ги срещнеш веднъж, никога после не си ги спомняш. Да сумираме. За кратко време - в рамките само на три месеца, предизборно и следизборно, Борисов успя да намери ключ към лидерите на Германия, Франция и Италия (основни стълбове на ЕС), отправи ясни послания и покани към доста от останалите от съюза, осъществи и контакт с (мистичния) президент на Русия - Владимир Путин.
Донякъде знаково е, че след взаимната си среща и Борисов, и Меркел спечелиха изборите в своите страни. Лидерът на Християндемократическия съюз Ангела Меркел запази поста си, а партията й събра (подобно на ГЕРБ у нас) най-много гласове. Освен това Меркел и Борисов като партийни лидери са и членове на Европейската народна партия, което предполага още по-тясна политика. За България въобще не е без значение, че от години Германия налива най-много средства в общия европейски бюджет и съответно е силно заинтересована да узнае как тези пари се разходват по-късно, включително и в България. Меркел очаква от България не само обещания, но и реална "Пълна промяна". Срещата на Бойко Борисов с Никола Саркози във Франция също не е продукт на случайността. И за двете страни са безкрайно важни енергийните проекти с Русия, както и въпросите на френските инвестиции и търговията. За България е много ценно сътрудничеството с големия френски бизнес особено в някои инфраструктурни проекти.
Първата визита на европейски лидер в София от поемането на управлението на страната от правителството на ГЕРБ бе на италианския министър-председател Силвио Берлускони. Италия е страна, с която България поддържа над 130 г. дипломатически отношения, в момента е сред трите ни най-големи външнотърговски партньори и притежава значителен потенциал при вземането на ключови за двете държави решения в ЕС, за бъдещо взаимодействие в сектор енергийна сигурност, както и за задълбочаване на търговско-икономическите отношения.
И Германия, и Франция, и Италия, както и България са с тежки последици от кризата (която наистина не се знае кога ще отзвучи) и четирите страни са силно заинтересовани от укрепването и развитието на Европейския съюз, от точни сметки и добри приятели. И най-вече - от България. Обратно казано, срещите на Борисов са (най-малкото) много полезни.
Междувременно у нас опитите да се припишат срещите на българския министър-председател с чуждите лидери (вече) като плод на инерционната му "склонност към звезден PR" станаха твърде много и (някои) доста брутални. Голяма грешка! Силният PR бе необходим на Бойко Борисов в предизборната кампания, от който той щедро се възползва. Днес обаче той не е онзи намръщен кандидат, а утвърждаващ се (млад) премиер. Именно по тази причина Борисов има други много по-важни функции, отколкото да си прави PR пред вече бившите избиратели. Нещо повече - PR-ът му е абсолютно ненужен в България, поне временно, докато основните му опоненти отляво и в центъра са на "командно дишане", а конкуренцията отдясно е ловко изолирана от пряко участие при вземането на най-важните решения. При което на "другата десница" остава да се наслаждава повече на излъчването си по различни медии и на безрезервната "подкрепа" на Борисовите решения, които впрочем и без тях със сигурност ще бъдат прокарани.
Впрочем въпросът не е вече дали неговият PR е добър или не; въпросът е дали ще съумее да се справи с проблемите на България и даже да се разправи със сирените около него, които му пеят омайни песни. Защото проблемите на страната наистина са по-сложни от много сложни и изискват нетривиални и смели решения. А опасностите по пътя напред са много и често непредсказуеми. Но това е тема за друг анализ.