Руслан Йорданов
"Каквото и да ви разправят, става дума за секс", гласи една от непреходните мъдрости в популярните женски списания. Каквото и да ви говорят политиците, става въпрос за власт.

Този уикенд СДС, ВМРО и БСП ще се съберат на конгреси и конференции, за да пренареждат лидерски пъзели. В миналото партийните конгреси бяха начин отчаяните мъже да се отърват от изпълнение на домашните си задължения. Вместо да слушат мърморенето на жените си и да тупат килими, се събират на топло да бистрят политиката.
Сега обаче напрежението в трите традиционни партии е достигнало точката на кипене всичките лобита са смазали карабините и са напълнили патрондашите, следователно пукотевицата може да започне.
СДС не е спряло да се лющи и цепи от 2001 г. насам. Разбягването на сините избиратели и смаляването на партията доведоха дотам, че лидерският сблъсък там вече има измеренията не на политическа, а на лична драма. Затова ще бъде истинска сензация, ако СДС успее да излезе от 19-ата си национална конференция без скандал и сплотено около политика и лидер. Сборът на някогашната "партия на промяната" ще бъде генерална репетиция за разпределението на властта. Вътрешните избори ще се проведат до края на ноември и за тях засега се спрягат две-три имена - сегашният лидер Мартин Димитров и неговият заместник - Любен Петров, и главният секретар Иван Сотиров. Драмата в СДС е и задънената улица, в която попаднаха покрай последните избори - превърнаха се в сателит на Костов, който пък от своя страна е сателит на кабинета на ГЕРБ. Затова е пълна загадката какъв политически курс са способни да начертаят сините извън проповядването на пазарния фундаментализъм от Мартин Димитров. На "Раковски" 134 от години страдат и от един друг структурен недъг. Който и лидер да изберат, след по-малко от година сами си свалят доверието от него по унизителен начин. След Костов на поста се извървяха Екатерина Михайлова, Надежда Михайлова, Петър Стоянов и Мартин Димитров -  никой от тях не успя трайно да се хареса на синия актив.
Затова единственият спасителен път пред СДС е, какъвто и избор да направи, да даде повече време и доверие на собственото си ръководство. В противен случай следващия път няма да се събират на национална конференция в зала "Максима" на архитектурния университет, а в телефонна кабина.
Подобна е картинката и при привържениците на ВМРО, въпреки че там е налице несменяем в продължение на 15 години вожд - Красимир Каракачанов. Воеводи много, четници малко. За първи път обаче Каракачанов е сериозно предизвикан от кмета на Пловдив Славчо Атанасов. Зад градоначалника вече застанаха няколко местни структури, водени от желанието за нов импулс и промяна в лицето и политиката на партията. Зад Каракачанов обаче стои партийният апарат, както и онази част от партийните членове, които смятат, че няма по-добър оратор и че под неговото ръководство ВМРО отново като феникс ще възкръсне от пепелта и ще успее да се класира в следващия парламент.
Третото и най-кърваво конгресно представление обещава да даде БСП. В последните дни партийните членове станаха свидетели на безпрецедентно меле, което си спретнаха най-силните им фигури. Те все по рядко се събират на пленуми и заседания на Изпълнителното бюро, но за сметка на това обилно се плюят по медиите. На първо място делегатите ще умуват над въпроса успешен ли беше мандатът на кабинета "Станишев". Ако беше успешен, защо избирателите наказаха толкова жестоко партията на 5 юли? 4-годишното управление или едномесечната предизборна кампания сринаха столетницата? Другият въпрос е накъде да вървят - наляво, надясно или напред? И най-важното кой ще вее байрака и ще води бащина дружина. Станишев така и не отвърна публично на нито едно от тежките обвинения и обиди, които му нанесоха, включително хора от собственото му Изпълнително бюро. Неговата теза е, че мандатът е бил успешен и преизбирането му на поста ще бъде знак, че БСП споделя тази констатация. На другия полюс стои растящата кохорта на неговите отрицатели, които признават известни постижения на бившия премиер зад държавното кормило, но смятат, че Станишев носи главната вина освен за изборния крах и за разпада на партийните структури, олигархизацията и феодализацията на БСП.
Ако и трите партии пропуснат и този път да вземат правилните решения, не ги чака розово бъдеще, а в най-лошия случай ще приключат като политически кръжоци с кабинетни амбиции.