Юлиана Ончева

Без добро и лошо ченге екшън не става. Поне не такъв, заради който кинозалите да се пукат по шевовете от зрители, а боксофисът - от милиони.

В хитовете на Холивуд арбитърът между двамата смелчаци с противоположни роли задължително е тайнствен чак до финалните надписи и публиката тръпне в очакване да научи кого ще подкрепи той в битката със злото. Сценарият е по калъп, но винаги носи успех. Бойко Борисов го знае - затова интересът към него самия и действията на правителството не спада дори за миг. Какво ще се случи - това, което ни казва финансист номер 1 Симеон Дянков със строг поглед зад очилата с тънки рамки или министърът с доста по-благ вид Тотю Младенов ще успее да отвърти малко кранчето на рестрикциите. Отговорът е в ръцете на Борисов. И никак не е лесен, особено в условия на глобална икономическа криза и с наследство опразнена хазна. Дянков се е заел да я напълни и трупа планина от недоволни на свой гръб Първо от нежния пол - пенсионната възраст на жените трябва да се вдигне на 63 години, настоява финансовият министър. Спокойно, няма да стане, атакува веднага дамските сърца социалният му колега. В случая Борисов трябва да избира между парите и жените. Мерките, които предлага Дянков обаче, на практика го превръщат в лошия вестоносец за всички българи. Освен по темата "акцизът на цигарите скача" - пушачите му се сърдят за предстоящото поскъпване, но противниците на никотина го подкрепят, а и сред зависимите не цари единодушие за увеличението на папиросите. Що се отнася до алкохола обаче - особено пък до зачестилите проверки на казаните за домашна ракия, финансистът определено се превръща в "Обществен враг", ако използваме името на един суперекшън от близкото минало. Дянков настоява още и за съкращения - по 15% в държавните ведомства, за замразени заплати и пенсии във фризера (с евентуално разглеждане в началото на лятото) и т.н. Лошо ченге, та дрънка. Доброто Младенов пък говори за безплатна храна, помощ за безработица и милиони за борба с нея, запазване на работни места и прага за пенсиониране на всички и т. н. Хората предпочитат да слушат него. Балансът остава за премиера Борисов. Сблъсъкът между двамата министри от неговото правителство всъщност компенсира нуждата от силна опозиция. И без това и вляво, и вдясно няма кой да заеме ролята "критик - не критикар, на властта". По няколко причини. Левицата, която ближе рани след юлския изборен мач, прекрасно разбира, че народът е изградил непробиваем на този етап щит от доверие около любимия си Бате Бойко, поради което БСП не си и помисля дори да одраска крепостта на властта - от страх, че избирателите ще я пратят съвсем в десета глуха. Червените са надянали спасителната не за управниците, а за самите тях маска "100 дни толерантност", за да крият притеснени от ревизии лица. Десните пък стоят в разкрачената позиция "и ние управляваме, но не съвсем", което не им позволява да се съсредоточат нито върху градивни предложения за антикризисни мерки, нито върху мотивирано недоволство от идеите на полупартньорите си от ГЕРБ. При това положение Борисов може да разчита само на вътрешна опозиция - тоест спорът, в който се ражда истината за управлението, поне засега ще се води само на територията на "Дондуков" 1. От доброто и лошото ченге и техния началник с генералски нрав и инстинкт за справедливост.