Валерия Стойкова

На всички ни се иска кризата вече да свършва. Или поне да й се вижда краят. Много обнадеждаващ сигнал за дългоочаквания край бе това, че няколко банки намалиха леко лихвите си по заемите, а други се канят да го сторят.

Статистиката обаче ни поля със студен душ - общата картина в трезорите съвсем не е такава, каквато ни се иска. Вместо спад оскъпяването на заемите удари шестгодишен рекорд. Човек се чуди на кого да вярва, въпреки че на добрите новини се вярва по-лесно. В случая обаче вицът за песимиста и оптимиста като че ли е най-подходящ.
Много банки и лизингови дружества широко рекламират поевтиняването на заемите и услугите си. Но - внимание, става въпрос само за промоционални предложения. Както се казва - всяко изключение потвърждава правилото. Отделните предложения се отнасят до строго целеви продукти и за твърде кратък срок. Те покриват точно определени нужди - събиране на голям ресурс бързо и за кратко, независимо от цената. Или както е при лизинга на коли - да се продадат определени модели, които вече застояват, за да се изчистят хангарите за новите салони и колекции. Ако някой може да се възползва от взаимната изгода - толкова по-добре. Но не може всички да се облажат и затова трябва внимателно да се четат и малките букви.      
Защо се получава такова драстично разминаване между статистиката и изявленията на спецовете и на кого наистина да вярваме
В случая обаче са прави и тези, които твърдят, че кредитите падат, и тези, които съветват да не се надяваме толкоз. Банките разбраха, че древният търговски принцип да се радват на оборот, а не на високи цени, не е загубил актуалност и днес. След като от предпазливост свиха портфейлите и започнаха да гледат под лупа кандидатите за заеми, нещата отидоха в другата крайност. Хората сами започнаха да се отказват от кредитиране и много да внимават колко и за какво харчат. В един момент става така, че дори и да имат пари, трезорите няма на кого да ги предложат. Тогава, опипвайки пазара, започват да свалят цените. Което е напълно в реда на нещата още от времето на римската империя. В реда на нещата е и свидливичко да избягват голямо намаление на печалбите си, сваляйки само някои лихви с по 0,25-0,50 на сто. Спокойно - трендът вече е обърнат, клиентите са нужни на банките, за да купуват парите им. В противен случай ще трябва да спуснат кепенците. А продажбата на добри новини и надежди все повече белязва не само виртуалните капиталови пазари, но и техните реални посестрими - банковите.    
Засега лихвите обаче остават високи. Много малко хора се решават да теглят заеми, защото прогнозите за кризата у нас никак не са оптимистични. Всички, които разбират от тези неща, твърдят, че ни чака ако не тежка, то непредсказуема зима. Затова не трябва да се правят резки движения и да се отварят нови сметки за плащане. Поради тази причина и новоизтеглените заеми са няколко пъти по-малко от преди само две-три години. Така лекото намаление на оскъпяването се загубва в общото море от високи лихви. Заемите пък по старите кредити няма скоро да поевтинеят, защото те са твърде много и банките ще се лишат от доста приходи. Това те не могат да си позволят, още повече че, както казахме, краят на кризата не се вижда. Така че ние, които изплащаме заеми, плащаме за тяхната стабилност и за стабилността на икономиката ни. В същото време всеки длъжник, който не може да си погасява вноските, не може да разчита на солидарността нито на банковата система, още по-малко на съчувствие от националната икономика.