Руси Чернев

Данъчните подхванаха милионерите край зелените терени. Под удара на закона изглежда ще попаднат както собствениците на професионалните клубове, трупали пачки с неясен произход в черните каси на отборите, така и футболистите, блажили от далаверата.

Кесаровото кесарю, както се казва. Държавата има право да прибере своето от онези, които са съгрешили пред закона. Кой обаче забърка първородния грях, довел до нерадостното битие на днешния български спорт? Дали властта е излъганата с неразплатените осигуровки, налози и ДДС от клубовете, или самата тя е големият длъжник на спорта
Какво показват фактите? Седем правителства и 4 парламента не успяха да осигурят на младите хора и професионалните състезатели у нас смислен и работещ закон за спорта. Няма ги обещаваните от цяла плеяда политици преференции за клубовете, данъчни облекчения за спонсорите и специални грижи за талантите. Като резултат на малоумната политика на туземните партийни вождове новините за успехите на България на олимпиади и световни първенства отдавна паднаха от първите страници на вестниците. Вместо това всеки ден четем съобщения от рода:
- "10 процента от българчетата страдат от придобита инвалидност, следствие на лоша физическа култура и ненормални условия за живот";
- "Една трета от младите хора имат доказана зависимост от алкохола и цигарите";
- "40 процента от малчуганите са с наднормено тегло, криещо риск от развитие на диабет, хипертония и други опасни заболявания в ранна възраст".
За изреждането на поредицата ужасяващи цифри от статистиката няма да стигнат страниците на целия вестник. Затова нека се съсредоточим върху един основен въпрос - има ли някой ясна идея как да реформираме тази безспорно важна система и кои трябва да бъдат истинските приоритети на днешните спортни ръководители. В тази връзка съвсем наскоро се извъртяха две фундаментални новини. Едната дойде от най-високо ниво - новият министър Свилен Нейков с екип от експерти подготвя стратегия за финансово подпомагане на елитните клубове и данъчни облекчения за инвеститорите в спорта. Другата е, че правителството този път наистина има политическата воля да въведе ред по отношение на собствеността на стадионите и залите. Очаква се те да минат изцяло във владение на клубовете поне за четвърт век и в тях да няма повече офиси, масажни салони и складове а само спортуващи хора. Ако свърши това, правителството ще получи пълно 6, защото някъде тук свършват ангажиментите на държавата към елитните състезатели. Време е да свикнем с мисълта, че професионалните клубове са търговски дружества. В този смисъл просперитетът им е задача и цел единствено на техните собственици, и в това отношение държавата няма никакви ангажименти. Тя трябва само да създава правила и да не пречи. Истинският приоритет на употребяващите властта трябва да бъдат децата и масовият спорт, а тук предстои миньорско къртене.
Понеже в последните дни е много актуално да говорим за ЮНЕСКО, нека припомним, че според изискване на световната организация всеки гражданин на света би трябвало да разполага с минимум 4 кв. м площ за свободно време и спорт. Сметките показват, че безспорно спортен град като Пловдив например се нуждае от 1,2 млн. кв. м подобни площи. За хората обаче не е осигурена и 1/10 от необходимото, а няма и никаква идея как положението да се подобри. Преди година по линията на две различни програми на Министерството на образованието и ДАМС се изхарчиха бая пари, уж за ученическия спорт. Из стаите кипя не съвсем смислен труд в писането на проекти, които опитваха да решават проблема със спортната база на парче. Раздадоха се по 20-30 хил. лв. на школо, с които и 300 квадрата асфалт в двора не можеш да положиш като хората, купиха се няколко пластмасови коша и с това широко рекламираната кампания май свърши. За да не отиде отново парата само в свирката
сега предстои да внимаваме какво ще се случи с парите по оперативна програма "Регионално развитие", където са и средствата за социална инфраструктура. Те трябва да представляват 13% от общия бюджет на програмата, който е 2,1 млрд. евро до 2013 г. Ако ефектът от изразходването и на тези средства е като онзи от парите, които наля ЕС в земеделието и пътното ни строителство, България няма да излезе скоро от списъка на държавите с най-болни и физически негодни поданици. Точно тук трябва да са усилията на държавните и общинските труженици. А данъчните - те нека продължават да ровят. Ама навсякъде.