Доц. Божидар Финков

Крайно време е режимът със здравните вноски да се затегне. Затова подкрепям идеята да се ограничи пътуването в чужбина или сделките с имоти на хората, които не внасят дължимото. Здравните вноски на бедните трябва да се поемат от социалното министерство или от фонд към здравното министерство, който да разполага със съответните финанси.

Поредната сериозна реформа се задава в здравеопазването. Предвижда се здравната каса да сключва договор само с болници, които отговарят на определени критерии. Държавата ще бъде безкомпромисна към хората, които не си плащат вноските за здраве. Планира се частните фондове да се включат в здравното осигуряване през 2011 г. Попитахме какво мислят за тези идеи бившият здравен министър доц. Божидар Финков, който завежда клиниката по кардиология в УМБАЛ "Св. Анна" - София, и д-р Цветан Райчинов, изпълняващ длъжността председател на Българския лекарски съюз.

Доц. Божидар Финков

Крайно време е режимът със здравните вноски да се затегне. Затова подкрепям идеята да се ограничи пътуването в чужбина или сделките с имоти на хората, които не внасят дължимото. Здравните вноски на бедните трябва да се поемат от социалното министерство или от фонд към здравното министерство, който да разполага със съответните финанси. За да стане това обаче, тези хора трябва да се регистрират официално, за да се знае точният им брой. В момента здравното министерство върши твърде много дейности, които по същество са от социалната сфера, но за сметка на собствения си бюджет. В някои райони здравно неосигурените са над 10% от населението. Разходите, които правят лечебните заведения за тези болни, в повечето случаи остават непокрити. Най-много загуби търпят болниците, които имат спешни звена. Българската здравна система е устойчива и съвсем прилична според мен, но се нуждае от някои оздравяващи мероприятия. България е една от държавите с най-бърз и лесен достъп до специалист. В същото време съществува напрежение заради недостига на направления за преглед при лекар с определена специалност или талони за изследвания. В този смисъл обмисляната възможност пациентът веднага да може да стигне до специалиста или да си направи изследването, като си доплати 30% от цената на медицинската услуга, ми се вижда доста добра идея. Трябва да се помисли и за възстановяване на неотложните звена, които през 1999 г. бяха закрити в поликлиниките. Не е нормално семейните лекари да работят по 24 часа в денонощието. Те биха могли обаче да се организират и да дават извънредни дежурства, като получават съответно заплащане за това с допълнителна помощ от здравната каса или от държавата. Адмирирам идеята догодина цялата 8-процентна здравна вноска да се използва само за здравноосигурителни плащания, а не както през тази година, когато 2% бяха отделени за резерв в БНБ. И пак не бива да се забравя обаче, че държавата внася непълна здравна вноска за децата, учащите, пенсионерите и други социални групи. Би било добре експертите на финансовото министерство да анализират ситуацията и да преценят с колко може да се увеличи държавният дял. Здравната система се нуждае от пари, тъй като клиничните пътеки не са коригирани от много дълго време, а те включват и стопанските разходи, които са станали по-големи заради поскъпването. Въвеждането на диагностично свързаните групи обаче ще отнеме две-три години. Важно е да се следи качеството на медицинските услуги и правилното разходване на средствата, което зависи и от мениджърското управление в болничните заведения. В този смисъл според мен е добре, че освен инспектори на НЗОК ще има проверяващи и от Медицинския инспекторат, който ще се създаде към здравното министерство. Първата група е длъжна да проверява дали се спазва договорът, докато втората ще следи целесъобразността и изпълнението на всички финансови и административни решения. Това ще попречи на лечебните заведения да трупат огромни дългове заради лошо управление. НЗОК трябва да сключва договор само с тези структури, които отговарят на европейските критерии за качество. Според мен касата би могла да работи само с някои отделения или клиники в болницата, ако те са покрили високите изисквания. Безспорно включването на частните здравни фондове ще налее допълнителен финансов ресурс в здравната система. В същото време обаче трябва да се подходи много внимателно, за да не се дестабилизира Националната здравноосигурителна каса. Фондовете могат да влязат в играта едва след като изградят собствена информационна система. Те трябва да ползват инфосистемата и на НЗОК, която още не е завършена. Този процес ще отнеме време. Няколко доброволни фонда в момента работят успешно, като сключват договори главно с предприятия, но те имат малка възможност да надграждат медицински услуги и осигуряват по-скоро по-добро битово обслужване в лечебните заведения. В бъдеще здравните фондове биха могли да плащат за по-високи медицински технологии. Затова те трябва да разполагат с по-висок капитал и по-голям брой клиенти. Вероятно най-рано през 2011 г. може да има реално опериращи частни здравни фондове.