Мартин Карбовски

В огласения антикризисен план "Първанов" има предупреждения, написани и повтаряни от цялото общество. Днес те кристализират в нов антикризисен план, който обаче повече прилича на основа за нова лява партия.

За последните няколко години предупреждението за възможната "голямата кражба" на еврофондове с всичките произтичащи от това последствия е тема не просто на медиите, но и на това, което социалистите наричат "народ". Онова, което всички повтаряме от години, най-после беше написано и като оценка от Първанов към предишните управляващи. Дори звучи ето така: "възможността на правителствените среди за забогатяване от фантастично изглеждащите еврофондове замъгли всякакво чувство за мярка. Резултатите вече започват да се очертават като плачевни." Евфемизмите в политиката са задължителни, но откритието на президента, че резултатите се "очертават като плачевни", утре в устата на премиера Борисов ще звучат по иначе. В смисъл - откога знае президентът, че нещата са плачевни - от последната седмица? Всъщност докладът е писан месеци по-рано, но се огласява сега. Това обаче май никой не го разбра в суматохата Големите капацитети в екипа на президента (проф. Гарабед Минасян, доц. Стоян Александров, Митко Димитров и т.н. ) излизат с призива "Време е за нова стратегия" и предлагат "ефикасно генериране на нетно търсене чрез фискални дефицити". От това веднага става ясно, че програмата е писана от народа и за народа. Това е само началото. Онова, което наистина притеснява, е едно сериозно ново начало на диференциране на доходите - нещо, което лявото правителство на Станишев правеше на обратно. Реално авторите на доклада предлагат падане на плоския данък. И удар по богатите - хората с доходи над 3000 лева да плащат данък 20%. Реално всички се досещат, че това не може да е удар по наистина богатите. Те имат своите начини да избегнат 20-те процента. Тези проценти обаче биха могли да бъдат рязък удар по обикновената средна класа, която у нас продължава да живее като саморасляк (думата е на Хайтов, да е жива паметта му). Милостта и милостинята към нея последните години е застрашена - при доход 3000 лева работещият човек ще връща на държавата 600 лева. Това е, меко казано, обидно. И лошо, ако се случи - на всеки пет хиляди лева средната класа ще връща 1000 лева. След като селата се пренесоха в Испания, следват градските квартали. Икономическа жестокост или политическа игра е антикризисният план? Реално това не е план, а е партийни послания. След като 4 години БСП се държа като дясна партия и правеше десни грешки, в политическото пространство се освободи една ниша, която днес Първанов завладява. Това е истинска лява партия, опитваща се да не наследи греховете на БСП. Както винаги, президентът е с няколко хода напред - утре всички ще скочат срещу неговите идеи за фискалната политика, ще направят известни тези леви идеи и на тях ще започнат да симпатизират сериозно бедните хора у нас. Точно те ще харесат това ново "социално" начало. Може би сте забравили, но Първанов е "социалният президент". С този план Първанов доказва, че е ляв политик и има сериозни намерения в лявата част на политическия спектър. За разлика от САЩ, където срещу левите идеи на Обама в здравеопазването скочиха милиони американци, у нас планът на президента ще се приеме добре. Дали е добър за държавата България обаче, трябва да каже днешното правителство.