Юлиана Ончева
В САЩ, Франция, Германия и на още куп места по света богаташи дават луди пари, за да прекарат поне една нощ в килия (макар и бивша) с изглед към бодливата тел на оградата. В цивилизованите държави закриват зандани в остарели и неотговарящи на съвременните условия сгради и ги превръщат в атракции за заможни авантюристи. Последният супер лъскав подобен хотел бе открит в Бостън със знаковото име "Свобода", в който скъпарският ресторант пък бе кръстен "Бягство".

Стигнали сме ги американците и сме ги задминали обаче.  
Защото у нас това отдавна е практика, още повече че средства за екстрите дават самите затворници.
Те си осигуряват и свободния режим, и бягствата, и всички забранени от законите вещества, които им помагат да понасят по-леко времето за превъзпитание зад решетките.  
Колко точно дрога и алкохол се въртят през ръцете на осъдените, знаят само надзирателите.
Цялото общество обаче се диви на слободията, на която се радват нашите затворници. Неотдавна двама осъдени - единият от които май беше изнасилвач, се движеха без охрана из столицата със служебен автомобил. Вършели работа на управата, обясни тогавашният шеф Милети Орешарски. Слава Богу, престъпниците не си спомниха навиците отпреди влизането си "на топло".
Кога, къде и как разпуска Митьо Очите например, докато наивните си мислят, че излежава присъда, е просто неудобно да се попита. Най-малкото за да се избегне безплатната реклама на някоя чалга дискотека из държавата. Подобни примери бол. Най-новият хит - затворник пази правосъдното министерство, а в почивката продава наркотици пред Народния театър в столицата.
Лек режим? Или социална рехабилитация на осъдените, за да се върнат по-лесно в обществото след изтърпяване на наказанието?
Не - каквото ни правосъдието, такава му и охраната! А затворите - хотели с име "Майтап".
Когато в тях се отбие да полежи някой осъден, в килията го чакат пиячка, трева, хероин, порнофилмчета, заснети с мобилен телефон... За дребните риби не говорим - те сигурно разчитат само на тв програмите, когато не припечелват от престъпления в името на боса.
Вярно е, че затворът е място за хора и условията в него не бива да превръщат осъдените в животни. Наказанието е "лишаване от свобода", не скотско съществуване с миризлива кофа в средата на килията за десет души. В родните затвори обаче нещата изглеждат объркани поне на 180 градуса - Брюксел се хваща за главата и като ги види отвътре, и като чуе къде се намират осъдените, дето би трябвало да се мъчат в ужасните килийни условия. Вместо това те упражняват юмручно право по кръчмите, вършат престъпление след престъпление и се радват на завидна свобода - без решетки и с дебел портфейл, пълен с пари с недоказан произход.
И поставят пред обществото един риторичен въпрос - за какво изобщо са ни затвори, щом бандитите се разхождат с коли със сини лампи, продават дрога, докато пазят висшите служители на Темида или разпускат в нощните заведения сред ученици и студенти.
Обидно е за данъкоплатците, от чиито мизерни заплати се плащат разходите на разградения двор, наречен място за изтърпяване на наказания.
На ход е министър Маргарита Попова - добрата новина е, че тя изглежда решена да се пребори и с хаоса зад решетките, и с обитателите на килиите по улиците.