Васил Гарнизов

Конфликтите между президент и премиер у нас не са нещо ново. Те са заложени в самата ни конституция, особено когото двамата са представители на различни политически сили.

 В случая конфликтът Първанов - Борисов има няколко измерения. Президентът вече е прeполовил втория си мандат. Премиерът едва започва първия си, а никой сега не може да каже дали няма да спечели и втори. Образно казано, звездата на Първанов залязва, а тази на Борисов изгрява. При тази ситуация е съвсем естествено президентът да се стреми да присъства максимално често в публичното пространство с различни изяви, за да поддържа своя рейтинг, търсейки по-добри позиции за времето, след като напусне сградата на "Дондуков" 2.
Това обаче е едната страна на конфликта. През последните години Първанов излезе от конституционните си правомощия, не само като бабува на съставянето на правителството на тройната коалиция, но и като се намеси открито в области като енергетиката, което е извън неговите правомощия. И по този начин се афишира като лобист на руски интереси - и то не въобще руски, а на конкретни интереси на конкретни енергийни кръгове. Особено като обяви строежа на АЕЦ "Белене" и газопровода "Южен поток" за Големия шлем на българската енергетика. С което влезе в конфликт, макар и туширан, още с предишния министър-председател Сергей Станишев и отчасти и с Румен Овчаров.
Срещата в Гданск между Бойко Борисов и Владимир Путин бе искрата, която запали сегашния сблъсък у нас. Съвсем нормално и конституционно бе именно Борисов да говори по енергийните проекти с Путин. Така е и по протокол - премиер говори с премиер. И изказа своите съображения и съмнения не въобще за целесъобразността на проектите, а за конкретни условия и цени, които не са в български интерес. Но за Първанов очевидно Путин е все още бивш президент (а може би и бъдещ такъв) и искаше той да контактува с него. И като не стана, се почувства изхвърлен от играта. Така че Борисов е прав, като говори за ревност. И по-добре е Първанов, вместо да ревнува и упреква Бойко в некомпетентност, да му предаде цялата информация по тези въпроси, с която разполага. За да не се налага Борисов да я търси зад гърба му в Москва.
Първанов определено сгафи и с поведението си по време на трагедията в Охридското езеро. Докато кабинетът начело с Борисов показа, че все още имаме държава, която може да действа за спасението на своите поданици, президентът, вероятно подведен от лоши пиар съветници, долетя в Охрид и задържа за час и половина тези намиращи се в стрес спасени наши граждани, за да се снима с тях. И тук Борисов също е прав - има неща, с които не се прави пиар. Самият той не се изкуши да използва трагедията за такава цел.

Спорът им не звучи европейски
Васил Тончев
Сова Харис

Нормално е в една страна държавниците да спорят помежду си, да имат различни позиции, да се критикуват. В крайна сметка в споровете се ражда истината, както е известно. Затова не виждам нищо нередно във факта, че президентът и премиерът изразяват и защитават противоположни мнения. Проблемът обаче е как се прави това. Начинът на спор между Георги Първанов и Бойко Борисов не звучи никак европейски, не изглежда цивилизован. Главният дефект е, че нещата минават на лична основа. Реакциите са остри, а би трябвало и двете страни да са много по-диалогични. От личностния елемент губят и Борисов, и Първанов. Не става дума за война и мир, за ревност и надпревара, а за интересите на страната. И не бива, както обикновено става у нас, всичко да се политизира до крайност. Дори енергийните проекти, които нашите съседи с удоволствие ще прилапат, ако се откажем от тях.  

Първанов брани кауза, а не рейтинг
Юрий Асланов, АФИС

Президентът Георги Първанов бе инициатор за провеждането на енергийния форум у нас. Възможно е сега да преживява лично отстъплението на правителството от енергийната стратегия. Поне така изглеждат нещата в момента според това, което прави кабинетът - че се върви към преоценка на поетите ангажименти. .
Затова не е изключено президентът да проявява известна нервност.
Не бива да се забравя, че той вложи доста сили и да лобира, и да организира, и да привлича подкрепа, в това число и международна, за тази енергийна стратегия. В този смисъл не може да бъде обвиняван, дори и да става дума за изпускане на нерви. Макар че Първанов не е нервен човек и не прави импулсивно каквото и да било. Очевидно и критиките му към правителството и премиера Бойко Борисов са обмислен акт.
Кабинетът има нужда от критики, макар че в случая наистина бе нарушено неписаното правило за стоте дни толеранс. В това отношение премиерът е прав. Но пък Първанов не е от парламентарно представена партия, не е опозиция, за да прави такива сметки. А и очаквам като свършат 100-те дни, правителството да бъде засипано от критики, част от тях със сигурност основателни.
Но за война на институциите е абсурдно да се говори. Нито президентът, нито премиерът имат интерес от подобно нещо. Би било прибързано и пресилено дори да се подозира заявка за конфликт Борисов-Първанов.
Първанов няма какво да губи - това му е втори мандат като президент, последен според законодателството у нас. Тоест той се чувства много по-свободен и независим в действията си.
Борисов знае това и ще внимава много в отношенията си с президента. А и всъщност двамата се разбират достатъчно добре. Тоест нищо не показва, че е възможно спорът им в момента да предизвика каквото и да е отражение върху политическия диалог в страната. По-скоро отказът от енергийните проекти ще предизвика сериозни икономически проблеми у нас.

Ритането по кокалчетата крие битка за милиарди
Кольо Колев, Медиана

- Г-н Колев, какво се крие зад възникналия спор между президента и премиера?
- От една страна, това е продължение на ритането по кокалчетата във връзка с инцидента в Охрид. Бойко Борисов атакува Георги Първанов за неговата реакция при трагедията, изтъквайки собствената си позиция като по-правилна. Президентът пък му отговаря с доста широки аргументи. Това обаче е извън конкретиката на самия спор. Що се отнася до атаката на Първанов - тя е доста добре аргументирана. Няма съмнение, че Борисов не беше добре подготвен за срещата с колегата си Владимир Путин. 
- Има ли елемент на повишена чувствителност у президента - той вложи доста усилия за енергийната стратегия на страната?
- Всеки държавник, извън конкретиката при ритането по кокалчетата, би трябвало много сериозно да е разтревожен и притеснен от действия на управляващите, като ликвидирането на Българския енергиен холдинг. Това означава автоматично неучастие на държавата в големите инфраструктурни енергийни проекти. И освобождаване на огромен пазар за чужди компании. Става дума за огромни интереси и милиарди.
- Начало на война между "Дондуков" 1 и 2 ли наблюдаваме?
- Не мисля, че е война, има елементи на пиар кампания, на имидж, но истинският проблем е в огромните български инвестиции и мястото на страната на енергийния пазар. За глобална политика, не за това действа ли правилото за стоте дни толеранс към управляващите.  
Юлиана Ончева