Мартин Карбовски

Един призрак броди из републиката. Призракът на хората с големите заплати на държавна работа. Върху тях се изсипва справедливият гняв след разкритията на новото правителство. Наричат ги "вещици". Ловът за тях е започнал и е част от борбата с "дефицита на справедливост".

На нацията й харесва някой да въздава справедливост, макар и засега само от страниците на вестниците. Човек обаче за едното красно име живее. Ако зад обвиненията наистина седи жив човек, той не бива и не може повече да търпи онова, което се говори за него по този начин. Живият човек трябва да излезе на светло и да се защити. Да каже просто - истина е това и това, останалото не е истина. Събирателният образ на тези хора е Азер Меликов. Спряган под сурдинка дори за особено близък на премиера Станишев, той е представен днес като част от сладкия живот на последната номенклатура Разбира се, премиерът отрича Меликов да е играл роля в живота му. Последните интервюта с проговорилия пред медиите и защитаващ се неумело премиер показват едно ново отношение - всички му намекват, че е сбъркал с Азер. Той обаче не го познава добре. Азер, моля те, обади се! Проговори и кажи онова, което засяга обществото и публиката. Иначе упражненията върху тебе ще продължават. В последния брой на един много жълт вестник вече се говори, че Азер Меликов е умрял (от СПИН?!) в Лондон. След тази новина и заради червените прашки, с които Азер бил ходил на приеми, и заради мълчанието му вече Меликов може да играе честно образа на нищо непризнаващия комунист от едно старо стихотворение - "Не човек, а желязо, просъскал агентът фашист. Тихо мъртвият казал - не, комунист". В призива ни днес към всеки обиден от новата власт обаче няма подигравка. Ако няма какво да криете, просто излезте като нормални хора и кажете версията си пред нацията Защитете се. Ваше право е. А мълчанието ви изглежда не просто гузно, а педерастки гузно. Има разлика. От всички набедени досега само бившият министър Николай Свинаров излезе да каже, че не си спомня с каква кола точно е била дъщеря му на абитуриентския си бал. Разбира се, липсата на памет у бившите управляващи трябва да ожесточи прокуратурата. Мълчанието им - още повече. Досега държавата не помни такова нещо - срещу обвиненията няма контраобвинения. Досега играта на обвинения и контраобвинения беше цялата ни медийност. Това за публиката означава съществена презумпция за виновност. И желание да ви се потърси сметка. Някъде в тази страна седи един човек и чете вестници. Вестниците пишат за него ужасни неща, но той или е истински обучен да мълчи геройски, или просто се подхилква на недосегаемостта си. Някой в държавата знае ли къде е Азер? Ако е толкова виновен и различен от всички нас - покажете ни го в клетка. Или му дайте право да се защити. Това, че е хомосексуалист на държавна работа, не е грях. Това, че е получавал голяма заплата заради връзките си - това остава на челото на партията столетница, която като склерозирала бабичка се прави, че не знае за хомосексуалните авантюри на внука си. Същият човек има пълното право да говори. Ако продължава да мълчи, от това полза ще извадят поне още една година днешните управляващи. Реално дори и те са задължени да извадят Азер и да го покажат. Има ли въобще такъв човек? Трябва да ни каже съдът и прокуратурата. Дотогава ще чакаме Азер да се обади. Направи го, Азер, докажи, че си мъж.