Руслан Йорданов

Президентът и премиерът трудно можеха да изберат по-неудачен момент, за да кръстосат шпаги. Бойко Борисов гневно укори държавния глава, че с цел да си направи безсмислен ПР е задържал с час и половина самолета със спасените туристи в Охрид.

Според министър-председателя целият масраф бил, за да се снима Първанов с изнемощелите българи. Идеята на президента да се създаде специално звено, което да координира усилията на всички органи при мащабни трагични инциденти, също бе посрещната на нож на "Дондуков" 1. Борисов отсече, че няма нужда от "дебилни институции".
Леко необичайно е в часовете, в които националният трибагреник е спуснат наполовина, а почернените семейства оплакват близките си, двамата първи мъже да се разправят
като стринки на Женския пазар
Първата пушка, която пукна между двете институции, е симптом за по-дълбок разнобой по върховете на властта.
На третия месец от началото на мандата си кабинетът пипа здраво и доверието към него не спира да расте. Същевременно в държавата не се забелязват и наченки на опозиция. Единият лагер - Синята коалиция, РЗС и "Атака", са превърнати в придворни шутове на ГЕРБ. Малките десни изпадат в шумен възторг от всеки жест на Бойко и се обвиняват един друг кой пречи на премиера. ДПС са се потопили дълбоко, чакат да попремине герберската вълна и се надяват да не ги засекат пеленгаторите на прокуратурата. Дотогава подводницата на Доган вади спорадично перископа на повърхността, оглежда се и пак се потапя. Най-голямата опозиционна партия - БСП, понастоящем пък е
заета със соб- ственото си самоизяждане
и няма излишни сили да лае срещу правителството. Изваждането на "Станишевите потайности" от последните 4 години също не се отразява добре на имиджа на соцпартията. В момента червените преживяват и остра загуба на идентичност - не знаят кои са, за какво се борят и кой ги води в битката.
Политическото поле у нас в момента прилича на задимен пейзаж след атомен взрив, където Бойко Борисов се разхожда сред руини и трупове като Терминатора от едноименния филм.
Тоталната липса на опозиция обаче никога не е полезна за държавата. Включително и за новия кабинет, който също има нужда от коректив.
Колкото и да е парадоксално, единственият властови център, който може да се пръкне извън ГЕРБ, е под стряхата на Президентството. Неслучайно Георги Първанов през последните дни привлече на "Дондуков" 2 известни политически фигури от миналото управление и спретна нещо като "кабинет в сянка". В САЩ наричат президента в края на втория му мандат lame duck или "куцо пате". По това време той вече не се бори за преизбиране, работи за себе си или за оставането си в историята. Първанов е в същото положение, но българските особености не му позволяват да мечтае за битие на хрисим пенсионер, който бистри политиката на пейката пред входа. Затова мнозина подозират, че държавният глава в момента конструира спасителна лодка за левицата
Отчаянието и безпътицата, в която е изпаднала БСП след корабокрушението на парламентарните избори, подсказват, че трудно ще се съвземе в следващите две години до президентския вот и края на мандата на Първанов. От друга страна, доста социалисти недолюбват държавния глава и биха избрали по-скоро прегръдка с Иван Костов, отколкото да посрещнат сегашния президент като спасител. В политиката обаче пожеланията и сценариите са едно, а реалностите - нещо съвсем различно. Затова и дуелът между Борисов и Първанов ще бъде функция от развоя на няколко сюжетни линии - работата на правителството, развитието на икономическата криза, спортната форма на опозицията и пътя, по който ще тръгне БСП. Досега президентът успяваше криво-ляво да намери синхрон с предишните двама премиери - Сакскобургготски и Станишев. С настоящия обаче се сритаха още в началото на мандата
Това освен всичко друго предвещава и напрежение между институциите, което едва ли ще е полезно за клатушкащата се държава. По всичко личи, че противоборството между президент и премиер ще пренарежда политическия пъзел в близкото бъдеще.