Мартин Карбовски

За България днес е ден на траур, след като в събота 15 души загинаха при потъването на туристически кораб в Охридското езеро. Относно причината за инцидента засега Македония твърди, че може би става дума за комбинация от технически дефект и претоварване на кораба.

Не е изключена типичната балканска безотговорност и (или) човешка грешка. Подобен инцидент в Охридското езеро е нещо изключително рядко - никой в Македония не помни такава трагедия. В българското обществено пространство вече силно тежи като градска легенда идеята за прокълнатите празници. В интернет има списък с такива жестоки случки, станали дни преди светли дати. Но това е друга тема. От доста време насам правителствата у нас са засипвани с хули по повод неадекватната си реакция по време на трагедия. Хубаво е, когато държавата реагира, както очакваме, да бъдат казани няколко думи за това. Макар на всички да е ясно, че е рано за хвалби. Лошото е, че когато държавата я няма или пие някъде медиите разфасоват поне на хартия виновниците. Когато държавата обаче се появи и изглежда опрятна - трябва да я забележим. Как реагираха държавниците? Можеше някой от тях да е на софра, на хоро или на конкурс за манекенки. Този път нямаше издънки. И президент, и премиер реагираха адекватно. Имаше логика Георги Първанов да е на мястото на събитието, докато Бойко Борисов координира оттук извеждането на оцелелите. Председателят на парламента също прекрати обиколките си в избирателния си район. Министрите на здравето и транспорта също бяха в Охрид. В транспорта им бяха включени репортерски екипи на големите медии. Така се прави. Включително и премиерът да посрещне оцелелите на летището. Включително на жертвите да се отпусне помощ. Веднага, не утре, не после Македонците обаче дадоха пример на българите - и то доста европейски, по начин, по който българите още не могат - техният министър на транспорта подаде оставка. Това не се случи у нас, когато изгоря влакът за Кардам, нито когато падна автобусът от моста край Бяла. Но македонският министър, без да проучва причините, наистина от морални съображения сдаде поста си. Има какво да вземем от македонците. И дано не са верни слуховете, че на оцелелите българи са им правени лекарски прегледи от македонски доктори, за което са им искани пари. Досега се случваше нещо страшно - държавата вдигаше рамене и казваше "трагедии се случват навсякъде". Но един ден държавническото поведение трябваше да се появи. Разбира се, ще има коментари, че всичко е било показно - като съчувствие и като пропаганда. Няма значение - така се прави навсякъде по света освен у нас. Трагедията не трябва да те заварва на конкурс за миски, от който дори не искаш да си тръгнеш. Трябва съчувствие - не просто пореден траур. Първанов и Борисов го показаха. В същото време екипите им работеха също като журналистите - това се убедих лично, докато говорих с началника на премиерския кабинет Румяна Бъчварова. И най-важното - този път държавата не позволи да се случи най-ужасното - роднините на загиналите да разберат от медиите. Медиите също показаха уважение - явно бяха помолени да не бързат. И те винаги няма да прибързват, ако виждат, че държавата работи и се държи адекватно. Поне отвън на пръв поглед изглеждаше така. Не искаме и не можем да сравняваме този случай с другите трагедии, връхлетели ни заради безотговорност, алчност и липса на държава. Жертвите и техните семейства страдат по един и същ начин. Но беше време държавата да престане да се държи като социалистически кмет с каскет по време на градушка - да влезе в кръчмата и да вдигне рамене. Това е положението - този път изглеждахте адекватни. Гответе се за другия път. Пък дано дойде времето да разредим редуването на празници с траур - поне по един път в годината.