Руслан Йорданов
"Беднотия без ракия и вино не се търпи!" Този лозунг издигнаха селяни от Кресна през януари 2007 г. на първия бунт след влизането ни в Евросъюза.

Масовото недоволство на площад "Кресненско въстание" тогава бе отприщено от влизането в сила на евродирективата за плащане на акциз върху домашно произведения алкохол.
Сега варненската митница обяви, че ще прави десант по села и паланки за издирване на нелегалните казани за варене на кехлибарената течност. Митничарите освен че ще влизат в хорските мазета, ще организират и хайки по пътищата, за да изловят самозваните спиртовари.
Безспорно новото правителство показва още с първите си начинания, че пипа с твърда ръка. И че възнамерява да осигури спазването на законите, добри или лоши
Освен това по време на криза една от основните задачи на финансовия министър Симеон Дянков е да вкара колкото е възможно повече пари в бюджета.
Затова и Дянков посвети първите си совалки на основните КПП-та и митнически пунктове в страната. По-трудно ще му бъде да тръгне "в един и същи строй" с подчинените си да обикаля селските казани. Битката с джанковицата и подобните й плодови еликсири обаче изглежда обречена. Веднага след като България стана член на ЕС, в едно пернишко село (името ще запазим в тайна от съображения за сигурност) хората тържествено разрушиха общия казан. И на следващия ден започнаха да си майсторят собствени дестиларни. Понастоящем всички са се превърнали в средновековни алхимици, но не търсят философския камък, а влагат цялата си творческа мисъл и фантазия в приготвянето на високоградусови напитки.
Средният българин така и не може да схване логиката на чиновника от Брюксел - да плащаш за нещо, което си правиш сам
Садиш дървета, поливаш ги, ториш ги, събираш плодове, слагаш ги в бъчви да ферментират в бъчвите, добавяш захар и печеш ракията първи, а ако се наложи и втори път. Умът не побира как след толкова вложен труд човек трябва да плати например 82,50 лв. за 30 литра ракия с 50% съдържание на алкохол. Накърненото чувство за справедливост на родните ракиджии многократно беше експлоатирано от политиците. Вината за това, че държавата ще щави редовите казанджии, бе хвърлена върху предишните управляващи. "Отговорност за безотговорния преговорен процес!" - поиска опозицията.
Преди вота за Европейски парламент през 2007 г. всички партии обещаваха премахване на акцизите. Впоследствие в Брюксел ентусиазмът им бе охладен от тамошните чиновници - повечето трезвеници и водопийци.
Статистиката показва, че сега в страната официално работят едва 1367 казана, а вареният в тях алкохол е капка в морето от изпитата у нас ракия. Големите играчи на пазара обаче пресмятат, че несъбраният от домашното производство акциз възлиза на около 100 млн. евро годишно. За цялата 2008 г. митниците са събрали от казаните 760 000 лева. "Митници"-Варна пък може да се похвали с 9 хиляди лева приходи от януари насам - толкова едва ли струва и бензинът за служебните им коли.
Тези дни финансовият министър заяви пред barekov.com, че четири от пет бутилки на пазара са налепени с фалшиви бандероли. По неговата сметка държавата губи повече от милиард на година от неплатени акцизи и ДДС. Дянков предположи, че
контрабандата минава през десетината големи производители
Сигурно е прав. Затова е далеч по-добре Министерството на финансите и митническите служби да се съсредоточат първо да запушат този огромен теч от бюджета, вместо да тормозят занимаващите се с приложна алхимия съвестни граждани, които гледат да облекчат тежкия бит на комшиите си. Както отбеляза наскоро един мъдър казанджия: "Ако Майкъл Джексън пийваше от моята двойно препечена сливовица, вместо да се блъска със сънотворни, сега можеше заедно с Мадона да тропа хорце в София..."