Наталия Малчева
Хроника на една предизвестена смърт. Но не по Маркес, а съчинена от некадърните управници и служители в туристическия бранш. Докато хотелиери, ресторантьори и туроператори се стремят да "танцуват" само едно лято с почиващите на морето ни, да им смъкнат по десет кожи от гърба само за седмица и така да ги прогонят завинаги, туризмът ни е обречен.

Колкото и да се тупаме в гърдите, че ще изпреварим конкуренцията и ще се възползваме от кризата, истината е, че държави като Турция, Гърция, Египет и Испания дори не подозират, че сме им конкуренти. Тази година за първи път слабите резервации стреснаха собствениците на бетонните комплекси тип "крайния квартал" по морето. Те смъкнаха цените и се сетиха, че българите също имат пари за ваканция, макар и от години да ги харчат при съседите. Които пък знаят как да им ги вземат. Друг е въпросът дали цена от 30 лева на нощ в наш луксозен хотел е достатъчна, за да се примирим с храната на шведската маса, престояла седмица на софрата в съседния ресторант. С намусените келнери, които сякаш ти правят услуга, като те обслужват. С натъпканите като сардели в консерва туристи на плажа. С липсата на градинки, в които децата да се забавляват. С надутата до среднощ музика до прозореца на "панорамната" ви стая. С възможността да се изкъпеш в басейна на лунна светлина поради простата причина, че никой не се старае да смени водата или да я пречисти с химикали през нощта. Да не говорим, че да се припичаш на слънце до брега или да отдъхнеш под чадъра често струва повече, отколкото излиза ден от предплатения пакет.
Проблемите от години са едни и същи. Но вместо да се търси решение, в бранша се карат кой е по-велик, по-заслужил и разбира повече от туризъм. Към държавата периодично се отправят искания, чиято основна идея е данъкоплатците да отделят пари за "бедните милионери" по морето, които не са сменяли старата си яхта вече цяла година. Заради стремежа да напълнят джобовете си за един сезон, вместо да спечелят лоялни клиенти с качествена услуга за години напред, хотелиерите и кръчмарите по морето успяха да изгонят дори непретенциозните скандинавци, които се интересуват само от евтиния алкохол. Прогониха и руснаците, обожаващи храната ни, близки до нравите, езика и културата ни.
Естествено, има и такива хотелиери, ресторантьори и туроператори, които си вършат работата. Но за да ги намериш, трябва да хвърляш боб. И въпреки че ходенето по врачки се превърна в национален спорт, значително по-лесно е да си резервираш ваканция в чужбина. Затова тази есен освен пилците ще се броят и оцелелите в туризма.