Николай Бареков

Малцина столичани се вълнуват от политика в отпускарския август. Всички са уморени от високото напрежение на току-що изминалите двойни избори. Тройната коалиция беше прогонена от властта и общественото напрежение спадна.

 Доколкото гражданите надават ухо и око за политика, го правят, като четат вестници, за да се информират с нескрито злорадство към доскорошните силни на деня, докъде ще стигне ревизията на техните безобразия и кого ще посече политическата брадва на Бате Бойко. Кирливите ризи ще си изскачат все така ритмично и през октомври, когато ще падне завесата на последното политическо шоу за годината - кметските избори в София.
Кой ще седне в старото кресло на новия премиер? Много важен политически въпрос, защото ще избираме наместник в столицата на новия лидер на държавата и всички надежди на хората за излизане от кризата са съсредоточени към него. Много ще са враговете, които желаят да сложат прът в колелата на Бойко и да саботират първите дни от управлението му, като го бият на негов терен.
През 2003 г. тогавашният премиер Сакскобургготски в интервю пред мен по повод местните избори призова за тяхната деполитизация. Тогава враговете му конспиративно го заподозряха, че царят иска да разруши политическата система и да върне монархията. Бла-бла. Царят поиска нещо много просто, но полезно за хората. Вместо кухи фрази за лява и дясна политика, кметовете да видят конкретните проблеми на хората по места - улици, боклуци, лампи, паркиране, инвестиции. Не само не го послушаха, но Надежда Михайлова и СДС превърнаха местните избори в празна говорилня и залог за своето политическо оцеляване
Разбира се, тогава народът избра този, за когото мислеше, че може да му решава проблемите, вместо да дари поредния тлъст пост на сините функционери.
Два са възможните подхода към изборите през ноември. Първият ще бъде на сурова и кървава партийна битка. Вторият - на спокойната и прагматична програма за решаване на проблемите на базата на продължаване на наследството. Първият подход ще бъде избран от БСП и Синята коалиция. Те трябва да се доказват и да оцеляват отново след поредните лоши резултати от парламентарните избори. ГЕРБ ще подходи по обратния начин, защото тяхната победа е сигурна, ако заложат на пътя, трасиран от досегашния успех на Борисов. Четвъртата година от общо двата му мандата беше най-силна. Тя беше стратегически изчислена заради изборите за парламент. Метрото, асфалтираните булеварди, новите детски градини са само видимата част от промяната към по-добро. Всичко започна с разкриването на общите корупционни схеми на сини и червени в първата година от кметуването на Генерала. Сега неговото решение, изглежда, ще е най-простото и най-логичното. Той ще заложи на доказана фигура от своя екип, която ще продължи да работи в синхрон с премиера. Това може да бъде председателят на СОС Андрей Иванов или шефката на групата общински съветници на ГЕРБ Малина Едрева. Или трето познато лице от стария екип на бившия градоначалник. Който и да е от тях, той ще има голяма подкрепа от държавата, защото Бойко вече обяви, че столицата ще бъде приоритет за бюджета. "Атака" и РЗС ще подходят прагматично и ще подкрепят безусловно кандидата на ГЕРБ. Те няма какво да спечелят или загубят на едни предсрочни частични избори, освен да се докажат като лоялни партньори на ГЕРБ.
БСП и сините рискуват да претърпят фатална катастрофа с избора на кандидатури и с поставените от самите тях цели. Ако тръгнат да се доказват срещу ГЕРБ и
превърнат изборите в политически кеч ще си докарат голяма беля от избирателите. Никой не очаква от тях да спечелят, защото са в трагична форма. БСП са направо в нокдаун заради оглушителния шамар на народа. Сините като самостоятелен играч също имат нулеви шансове, защото дори дясната икона Иван Костов остана едвам трети в центъра на София на мажоритарните избори. Вместо да си натискат парцалите, двете централи бият барабаните и се готвят за голяма битка, която не е по силите им. Сините искат ГЕРБ да подкрепи техния кандидат като ресто за петнайсетината им гласа за правителството в парламента. Това е нелепо, защото уж обявиха подкрепата си за безусловна. Местните избори нямат нищо общо с националните. Сините не са в позиция да извиват ръцете и ще изглеждат комично, ако се опитат да го правят. ГЕРБ в момента са толкова силни, че не се нуждаят от политически пазарлъци, за да спечелят. Сините са толкова слаби, че е по-добре да не го демонстрират отново. Няма смисъл да издигат свой кандидат, защото бронзовият медал не носи нищо на частични местни избори освен поредната обида за оределите сини избиратели. Трудни години за СДС и ДСБ, защото успехът на ГЕРБ ги избута от сцената.
В БСП изборите ще бъдат използвани за вътрешнопартийна саморазправа преди конгреса. Червените лобита не се спират пред нищо, за да измислят капани пред своите врагове с партиен билет. Влиятелната софийска организация се опитва да набута лидера Станишев в месомелачката на нови избори. Ако бившият премиер стане кандидат за кмет и загуби от човека на Бойко (а това е 100 процента сигурно), ще трябва да опразни незабавно кабинета си на "Позитано". БСП никога не е печелила в София. Няма да го направи и три месеца след като беше прогонена от властта. Ходът с издигането на Станишев за кандидат-кмет ще има двоен ефект. От една страна, софийската организация и Румен Овчаров няма да носят отговорност за новата загуба, а от друга лидерът на БСП ще трябва да сдаде поста. 
Излиза, че ГЕРБ няма равностойни съперници в София и изборите ще бъдат само една хроника на предизвестената смърт на останалите кандидати. Победата ще вземе с лекота човекът на Бойко, който и да е той. На софиянци ще им се наложи да избират между реална програма за решаване на градските въпроси и поредната партийна авантюра.