Константин Събчев

Ако някой си мисли, че с балканските войни веднъж завинаги е свършено, горчиво се лъже. Гърците, след като навремето ни лишиха от излаз на Бяло море, в наши дни заграбиха бялото саламурено сирене. И дори го "елинизираха" под името фета.

 Словенците пък ни отмъкнаха ракията, като великодушно ни оставиха утешението, че може да си я изписваме на кирилица. Най-агресивни обаче, както винаги, се оказаха сърбите. Точно 90 години след Ньойския договор, с който тогава ни взеха Македония и Западните покрайнини, те продължават настъплението си. И посегнаха на шопската салата. Тя вече е обявена за "исто србски мезелук". Т.е. чисто сръбско мезе, поне според белградския в. "Политика". Западните ни съседи още от ХIХ век развиват теорията за принадлежността на шопите към сръбската нация. Тогавашният техен историк Стоян Новакович смело прекарва източната граница на Сърбия между Ихтиман и Белово. И това не са само шовинистични бълнувания, а и практически действия. През 1878 г., в края на Освободителната война, сърбите завземат Цариброд, Трън, Драгоман, Брезник, Годеч. Та се наложило княз Дондуков-Корсаков да праща казаци, които да ги гонят оттам, включително и с употреба на оръжие, за да се оттеглят на определената от Берлинския договор граница. Белградската пропаганда в този край продължава и след това и едва Сръбско-българската война от 1885 г. охлажда подобни мераци. Разбира се, днес в Европа вече не може да се заграбват току-така чужди територии. Дори и на Балканите. Но както се казва, меракът умира 40 дни след смъртта. И войните продължават - във вестниците, в учебниците и дори в областта на кулинарията. На пръв поглед последното звучи смешно. Никой в България няма да спре да яде шопска салата, нито да я нарича сръбска. Или пък изведнъж да се откаже от ракията, защото е словенско питие. Но в днешния свят на строгите регламенти на търговски марки и названия всичко това води до сериозни финансови загуби, до плащане на патентни и лицензни права. Като си знаем съседите, току-виж поискали да им плащаме глоби за това, че не сме сменили в ресторантските листи името на въпросната салата. Което като нищо може да стане, ако я регистрират като тяхна търговска мярка. Така че нека съответните наши институции да се задействат и да изпреварят комшиите с регистрацията. За да избегнем готвения ни от тях нов Ньойски договор. Макар и кулинарен. А що се отнася до шопите, на колегите от Белград ще припомним думите на друг сръбски историк - Йован Цвиич. И той смята населението от Ниш до Ихтиман за шопско. Само че тези шопи, твърди ученият, които живеят в Сърбия, са "прави сръби", а тези, които живеят в България - "прави бугари".