Боряна Йотова

Тишината на "Позитано" 20 този август напомня напрегнатото мълчание преди прочитането на завещанието на милионер. С множество законни и полузаконни деца и роднини, всеки от които се чуди какъв пай от наследството ще получи.

Нервите са опънати до крайност пред неизвестното бъдеще, което може да направи от опечалените присъстващи богаташи или просяци. Всеки е враг или съюзник, в зависимост от финансовата позиция, която ще му отреди оповестяването на заветния текст. Така изглежда и ситуацията в БСП. Предварително примирените със загубата на позиции твърдят, че наследството не е чак толкова лошо, колкото се описва. И че има кухи структури и първични организации с повече членове на списък, отколкото подадените гласове за партията на последните избори в същия район. Че дори и старите партийци са хвърляли книжки и са казвали с презрение: Абе, какво ще им гласувам на тия! Тази партия трябва да се лекува с демокрация поне 2 години, дори и това да доведе до безумни кадрови решения и братоубийствени войни, твърдят част от отчаяните социалисти, които не виждат изход. Мнозина съжаляват, че лидерът Сергей Станишев не си е подал оставката още в изборната нощ макар да са съгласни, че това е щяло да доведе до самоизяждане, "лов на вещици" и "търкаляне на глави" по жълтите павета. Други пък си припяват модерната напоследък песен - "Август е септември", и допълват, че няма време за губене. Плажът е за тези, които са си опекли питката и са спечелили изборите, а за загубилите е време да се обикалят структурите в подготовка на конгреса. Честният разговор, който червените си обещаха на следизборния пленум, се превръща в броене на гласове за всяка позиция. Мнозина са наясно, че крайният вариант е разцепление на БСП на поне три групи, които са ясно оформени в партията - на Румен Овчаров, на Румен Петков и част от депутатите, и на лидера Сергей Станишев. Всяка от тях разчита на определен брой поддръжници както в Националния съвет, така и на конгреса. Дните на Сергей Станишев на лидерския пост са преброени, прогнозира тези дни шефът на БСП-София Румен Овчаров. Въпреки че преди месец самият той обяви "Стига толкова обяснения", явно е решил, че щом се е хванал на хорото, трябва да го играе докрай. Смятаният за "негов човек" Георги Кадиев заяви, че ще се кандидатира за кмет на София от БСП, но не и с този лидер на партията. Без да уточни кой водач на 118-годишната организация би го вдъхновил да влезе в битка за спечелването на града на Бойко Борисов. Представител на друг от червените лагери, Весела Лечева, излезе от 4-годишното си мълчание, за да сподели пред медиите, че БСП не е един отбор и истинската власт в партията и кабинета е била подменена от неофициални и официални съветници. Съзнавам цялата тежест на това, което казвам, обяви Лечева и даде заявка за участие в следващи състезания Мнозина обаче се питат дали тази заявка не е и за ръководния пост в партията, след като спортистката получи рекордно доверие на конгреса през 2005-а. Заявка за лидер, макар и чрез партийните структури, дава и бившият вицепремиер по еврофондовете Меглена Плугчиева. Лагерът на Станишев също разчита на старата формула "Хората ме искат". Но не само на нея. Вместо да говорят за това колко ги желаят местните структури, поддръжниците на Станишев работят за реална подкрепа на предстоящия конгрес. Неслучайно ден преди събора на Бузлуджа скандално известният премиерски съветник Росен Карадимов обяви, че е подновил членството си в БСП. Битката за спечелването на наследството на партията се води както чрез подготовка на структурна реформа в Столетницата, така и чрез работа за запазване и използване на кадрите, които 4 години са били във властта. Анализатори прогнозират, че позиционната война в БСП няма как да се разгори с пълна сила заради управляващите от ГЕРБ. Защото, ако нещо може да консолидира соцпартията, това са точно атаките срещу нея. Премиерът Бойко Борисов и хората му вече набират инерция с изваждането на сделки на предишното управление. А скандалите допълнително опъват нервите на бившите министри и шефове на агенции. Проверките обаче могат да наклонят везните в полза на някой от червените лагери и да предрешат битката за наследството на "Позитано" 20. Затова и мнозина си припомнят често пропусканото начало на цитата на Джон Дън: "Никой човек не е остров, затворен в себе си; всеки е част от континента, част от цялото... Затова никога не питай за кого бие камбаната, тя бие за теб". Скоро предстои да се изясни и за кого бие камбаната в БСП.